Алексей Лосев

Анализ на религиозното съзнание

1. Анализ на религиозното съзнание.

а) Религията е устрояване на целия живот.

b) Религията е система от мистични енергии.

c) Религията е система от взаимодействия на човешката и божествената енергии (просветляване на плътта и осмисляне на инстинкта).

2. Още тази примитивно обрисувана атмосфера на религиозния живот води по изцяло опитен път към три фундаментални категории на православното християнско богословие.

1) Същност, Божие същество,

2) енергия на Божията същност,

3) твар, просветляваща се под действието на Божествената енергия.

3. Да разгледаме отношението между тези понятия.

 

І. Същност и енергия на същността

1. Същността е непознаваема и непостижима, няма очертания, за нея не може да се каже нищо: нито че съществ[ува], нито обратното. Енергията е постижима, разчленима, съзерцаема и именуема; тя е идеята на предмета.

2. Същността е непостижима. Енергията изразява същността; тя е символ на предмета.

3. Така енергиите на същността са и 1) безкрайни, защото изразяват безкрайната същност на божеството, и 2) крайни, защото изразяват безкрайното в крайна и разумно уловима форма. [Кантор за актуалната безкрайност.]

4. Примери: а) триъгълник: 1) части, 2) части на цяло,

b) жив организъм: 3) цяло от части,

c) Божество: 4) абс[олютно] единство.

5. Ясно е, че Съществото и енергията се изискват взаимно.

6. Ясно е и че енергията на същността е неотделима от самата същност; енергията на същността е самата същност.

7. От друга страна, енергията на същността е различна от самата същност.

8. И така,

1) Същн[остта] е непознав[аема]. Енергията е постижима = идея.

2) Същн[остта] не може да бъде обхваната, енергията може да бъде обхваната и е символ.

3) Енергията е

а) безкр[айна] и крайна,

b) тя и същността се определят взаимно,

c) неотделима е от същността, макар че се различава от нея.

ІІ. Енергия на Божествената същност и тварно битие

1. Енергията на същн[остта], която е самият Бог, носи, разбира се, всички Божии свойства. По-точно, свойствата са енергиите. Това е пълнота на битието. А тварта е по съществото си Нищо. “Нищото е привилегия на тварта” (Булгаков). Творението е от нищо.

Но ако тварта е нищо, а всяко “що” е вече божествено, то какво представлява конкретният свят на вещите?

3. а) В света няма нищо небожествено, а, от друга страна, според основното християнско съзнание,

b) светът в никакъв случай не е Бог. Тези две истини са непоколебими. Това е аксиома на християнското съзнание.

4. Ако се замислим над тази антиномия, ще видим, че светът, от неодуш[евения] предмет до човека, е сякаш стълбица от различни степени на божественост. В това има и сходство с езичеството, и различие от него.

5. И така,

1) Бог в своята Същност и в енергията си е несъизмерим със света, бездната тук е непроходима.;

2) а светът е съединение на божест[вените] енергии, на божест[вения] образ с нищото (идея и меон), предвид на което светът представлява различни степени на идеалните енергии на Божеството, т. е. различни степени на божественост.

3) Т. е. в света няма нищо освен Божеств[ени] енергии, но светът не е Бог. Дифизитство и теизъм.

4) Така задачата на света е да отпечата върху себе си Божия образ и да се подчини на организацията чрез божеств[ените] енергии, защото светът като такъв няма никакви собств[ени] енергии, има само божествените. Само грехът и забравата на собствения произход могат да внушат на човека вяра в свои собствени, отделни от Бога сили.

6. Резюме:

1) само енергиите са истинно съществуващото,

2) тварта е нищо и затова е несъществуващо,

3) поради това реалният свят представлява различни степени на проникнатост на “нищото” от божествените енергии, различни степени на божественост,

4) Ето защо в света няма нищо друго освен Божеств[ените] енергии, но светът, който е от нищо, не е и никога няма да стане Бог.

4. В целия този анализ обаче остава незасегнат един такъв аспект.

1. Ние говорим за организация на света от Божествените енергии така като че ли светът е съвкупност от неодуш[евени], външни предмети.

2. Но главното е животът, и по-специално човекът, понеже само за него е казано, че е създаден по образ и подобие Божие.

3. А какво е животът? Животът е преди всичко самоусещане – някакво битие, вътрешно преживяващо самото себе си, битие-за-себе си.

Животът е битие, организирано отвътре от Божествените енергии; животът е усещане на Божествените енергии в тяхната вътрешна същност; това е усещане на самия себе си като просветлен от Божествените енергии.

4. Но и това е недостатъчно. Да кажем така означава да признаем себе си за пасивно оръдие на Божеств[ените] енергии, т. е. да се уподобим на неодушевена вещ.

Трябва да признаем, че жизненият организъм, и преди всичко човекът, има самостоятелна воля и енергия, енергия, присъща само на човека и на никого другиго, и че същевременно цялата тази тварна енергия е само стремеж човек да унищожи собствената си, отединена енергия и да я отъждестви с Божествената.

5. По т[акъв] н[ачин] в рел[игиозния] живот енергията на самоусещането на човека се стреми да организира чов[ешкото] същество така, че последното да бъде наистина по Божи образ и подобие, енергията на самоорганизацията и самоусещането на човека да се слее с Божествените.

6. Значи трябва да търсим още една категория, която да изрази тази стихия на живата енергия за разлика от външната организираност на неодушев[ените] същества. Каква е тази категория?

5. Да отбележим какво имахме преди:

Б[ожествена] същност, Б[ожествена] енергия и твар, нищо. Сега трябва [да въведем] такова понятие, което би изразявало вътрешното устремяване и самопреживяваното устрояване на тварното същество чрез Божествените енергии.

а) А какво има тварното същество, с което то и да може да се разпорежда по своя воля, и което да е Божествена енергия?

b) Тварното същество има физ[ическо] тяло. Дали то изразява тази среща и тяхното отъждествяване? Изразява ги, но смътно и не изцяло. Тялото е смъртно, а що за приобщаване към Божествената енергия е това? Значи не е тялото или някаква негова функция.

c) Човекът има душа. Дали тя изразява това? – Да, но също не изцяло. Душата е изменчива, вълнуват я страсти, а Бож[ествените] енергии са вечни, пресветли, неизменяеми. Значи дори ако е душата, то е онова в нея, което е вечно, светло и неизменчиво.

d) Тогава - умът? Светът на идеите? Идеята? – Да, и по-специално ако разбираме умния свят в античния и патристичния смисъл като някакво светло духовно средоточие на цялото същество в ясното му самосъзнаване. Но и понятието идея е все още недостатъчно конкретно, за да изрази тази жизнена среща на две енергии, която дава на човека спасение. Разбира се, Божият образ, енергията винаги е, както установихме, самият Бог, независимо от това дали го разбираме обективно, като проява на Бож[ественото] същество, или във функцията му да устроява света, или пък във функцията му на енергия на вътрешното самопросветляване на човека.

Но умът, nous-ът, идеята, Божият образ у човека са все пак нещо статично, което не изразява тази динамична среща на двете енергии.

е) Да потърсим нещо още по-конкретно.Такова е понятието за Името Божие.

6. Името Божие е най-висшата конкретност, изразяваща активната среща на двете енергии, Бож[ествената] и чов[ешката].

Иисусовата молитва, която се състои в призоваване на Името Иисусово, е онова, което съвместява най-дълбоката и най-интензивна активност на устремяването на човека към Бога, и същевременно – нейната единствена цел е да направи човека съсъд на името, т. е. на Бож[ествените] енергии, така че човек, оставайки си твар, да няма в себе си нищо друго освен Бож[ествените] енергии.

7. Значи Името Божие е енергията на Божията същност, която се дава на човека във функцията на активно-жизнено преображение на неговото тварно същество.

8. Едва сега разбираме цялото преклонение пред Името Божие и разбираме Златоуст:

“Името на нашия Господ И[исус] Хр[истос], слизайки в дълбината на сърцето, смирява дракона, владеещ помислите, а душата спасява и животвори. Затова непрестанно пазете в сърцето си Името на Господа Иисуса, за да погълне сърцето Господа, и Господ – сърцето, и така двете да станат едно”.

9. През 1913 г. от църквата са отлъчени атонските монаси, които се придържат към учението, че Името Божие е сам Бог.

Епископ Никон и Синод[алното] послание признават, че Името Божие е само звук. Бог няма име. Всички имена са смъртни. Руското общество пасивно се присъединява и църковните маси се смълчават.

10. Сега нашето общество и църквата са изправени пред последния въпрос: позитивизъм или религия?

11. Наистина, в имеславието са концентрирани всички основни проблеми на религията и философията.

1. Ако някой признава, че Името е само звук, а не самият Бог, той не може да бъде православен.

2. Православието избягва две крайности – агностицизма и рационализма, и е мистичен символизъм.

3. Православието е обективизъм и изтласква отединената, несъборна, субективна личност.

4. Православието не е абстрактен морал, а мистика.

5. Ако някой каже, че Името не е Бог, той руши някой от тези устои или всички тях наведнъж.

6. Настъпило е време да избираме.

По: Лосев Алексей Ф. Личность и абсолют. М., Мысль, 1999, с. 265-269


Превод: Ели Сярова

Реклама