Будизмът възниква в Индия през V в. пр. Хр. и се утвърждава като универсалистка, световна религия. Названието й произхожда от "Буда (Буддха)", т. е. Пробуден, Просветлен - религиозното прозвище, прието от историческия основател на религията Сидхарта Гаутама (Буда Шакямуни). Той става първият Пробуден и полага началото на пътя, водещ до избавление от кръговрата на съществата (самсара), до просветление и нирвана.

Будизмът възниква в Индия в условията на преобладаващата тогава традиционна брахманска религия и едновременно с друга традиционна религия – джайнизма. Радикална отлика на будизма от брахманизма е възгледът за равенство на всички пред религиозната цел, независимо от принадлежността към една или друга варна. Универсалистките религиозни интенции и, от формална гледна точка, разпространеността му, правят будизма световна религия; в него благородността (арийството) остава идеал, но се тълкува в смисъл различен от този в индуизма и не се обвързва с национална традиция.

Сидхарта Гаутама Буда, наричан още Шакямуни (мъдрецът от племето Шакя) полага основите на сангха като община на нищи монаси и монахини (бхикшу и бхикшуни). Принципите на Дхарма, основнополагащото будистко учение, изложени в проповедите на Шакямуни и записани в първите сутри, остават общовалидни за будистите, независимо че в по-сетнешната си история будизмът значително изменя формите си и идейните му принципи се разгръщат в богата и пъстра палитра от учения.

Будизмът - част 1/5

Опозицията самсара-нирвана е централна в будисткото учение и е предмет на обсъждане във всички религиознофилософски школи, оформяли се в различни епохи в будистките страни. Целта на будиста е да достигне просветление и нирвана, а с развитието на будизма определяща става мисията достигналият висше равнище на просветленост да води другите към просветление и нирвана. В този аспект се открояват различия между двете основни направления на будизма.

В направлението хинаяна (малката колесница), оформило се на основата на по-буквалистично следване на принципите на ранния будизъм, смисълът на религиозния живот се съсредоточава в това човек да достигне просветление и нирвана за себе си, да стане архат. В направлението махаяна (голямата колесница) самият смисъл на религията се определя от това човек да се откаже от окончателна нирвана, за да оказва помощ на другите; централна фигура в махаяна и идеал за вярващите става бодхисатва – този, който помага на другите за тяхното просветление.

Будизмът хинаяна се утвърждава в южните райони на Индия със своята основна школа стхавиравада (тхеравада) и оттук прониква благодарение на първите мисионери в Шри Ланка.

Будизмът махаяна се утвърждава в северните райони на Индия. Широко разпространение махаяна има в Китай, Япония и в Тибет, където се развива под формата на различни школи.

В Тибет става особено популярен будизмът ваджраяна (диамантената/елмазната колесница) или още тантраяна.

От махаяна се обособяват съзерцателният будизъм (чан/дзен) и будизмът Чиста земя.

Будизмът - част 2/5

разпространение

Будизмът е разпространен предимно в азиатски страни. Данните за привържениците му са различни. Общият им брой е 376 млн. души. Будизмът хинаяна под формата тхеравада е разпространен в Тайланд, Мианмар (бивша Бирма), Шри Ланка, Кампучия, Лаос и броят на привържениците му е близо 110 милиона. По-широко разпространение има будизмът махаяна: в Китай, Япония, Корея, Виетнам, Непал, сред китайски емигранти в други страни, като общият им брой е около 180 милиона. Привържениците на будизма ваджраяна са предимно в района на Тибет, в Бутан, в Монголия. Съзерцателен будизъм се практикува освен в Китай и в Япония още в Корея и Виетнам и привлича вниманието на мнозина в различни европейски страни и в САЩ.