Буда (Буддха) означава пробуден, просветлен. Това религиозно прозвище приема историческият основател на будизма Сидхарта Гаутама Шакямуни, който става първият Пробуден.

Школата стхавиравада (тхеравада) приема първоначално, че будите са шест, колкото се споменават в палийския канон: преди Сидхарта Гаутама е са били Дипанкара (пред него Сидхарта дава обет), Кракучханда, Санакамуни, Кашяпа (Махакашяпа), а след него – Майтрея. По-късно се приема, че те са двадесет и четири. Специфично за тхеравада и изобщо за хинаянския будизъм е буда да се приема като съществуващ само в земно тяло; обикновено той бива отъждествяван с реално историческо лице, а състоянието на буда се смята за резултат на собствените му усилия.

Пратйека буда"Частен" буда, или онзи, който става буда само за себе си. Пратйекабудите могат да бъдат безкрайно много, и се отличават с това, че не срещат буди, пред които да дадат обет за проповядване на дхарма. Благодарение на собствените си усилия те достигат просветление и нирвана за себе си, но са "мълчаливи" буди, не проповядват дхарма. В йерархично структурираното сакрално пространство сферата на пратйекабудите е разположена под тази на будите и тази на бодхисатвите. Според легенда на Девадата, известен от ранната история на будизма като противодействащ на усилията за консолидиране на сангхата, било отредено пределното му възможно равнище да е това на пратйекабуда.

*

В будизма махаяна и във ваджраяна в съответствие с учението за трите тела на Буда (трикая) разбирането за буда, за буда-природа и за изразителя на тази природа става различно. Буда тук има произхода си в безкрайността, а в учението „трите тела“ се разкриват равнища на полагане на безкрайното в крайното. Принципът на будовостта (буда-природата) има свой безкраен носител, който в митологията е наречен ади-буда.