Безначален-безкраен, неограничен буда. В учението за трите тела на Буда ади-буда изразява абсолютното тяло на Буда (Дхармакая) и се отъждествява с буда-природата (татхата). Възгледите за ади-буда се оформят в махаяна и получават завършен израз във ваджраяна. Разбиран е като безкрайно живо същество. Не му се приписват собствено творчески функции, както в теистичните религии. Но той създава чрез съзерцание (дхяна) будите на трансценденталното, следващото в йерархията равнище – това на идеалното тяло на буда (самбхогакая). С други думи, възникващото като различно от него възниква не от нищо (както във възгледите за творение), а от собствената му природа чрез съзерцание (самосъзерцание). Според митологичните представи така възникват петима дхяна-буди (буди на съзерцанието), всеки от тях носи неделимата буда-природа и се почита като татхагата.