Вайрочана (Сияещият, или още Махавайрочана, Великият Сияещ) е обект на почитание вероятно от VІІ в. (оттогава датира посветената на него "Махавайрочана-сутра"). Смята се за всепроникващ, изобразява се с колелото на Дхарма (дхармачакра) в ръка. В Китай и в Япония култът към него е особено популярен.

Акшобхя

Акшобхя (Невъзмутимият) е популярен от по-древни версии на махаянските сутри. Почитан е като покровител на източна "земя на наслаждението" (абхирати), създадена от него като собственото му поле на действие. Особено популярен става в тибетския будизъм.

Ратнасамбхава

Ратнасамбхава (От когото възникват драгоценностите) e известен от ІІІ в. в индийския будизъм, но става обект на култ главно в тибетския будизъм. Почита се като извор на щедрост и носител на благополучие; според легенди той е породил трите драгоценности, завещани от Шакямуни: Буда, Дхарма и Сангха.

Амитабха

Амитабха (Безмерна светлина) става особено популярен с дадения от него обет да спаси всички страдащи същества, като им помогне да се родят в сукхавати, създадената и покровителствана от него "земя на радостта" ("западен рай"). Култът към него датира от началото на новата ера, а в будизма Чиста земя става централен. В традиционния култ на махаяна и ваджраяна заема особено важно място, също както в култовите практики в различни страни е подчертано пчоитанието на произлезлия от него бодхисатва Авалокитешвара и на въплътения буда на запада, Шакямуни. В тибетския будизъм панчен-лама се смята за въплъщение на Амитабха.

Амогасиддхи

Амогасиддхи (Непогрешимо съвършен) е популярен изключително във ваджраяна, негово въплъщение е очакваният земен буда Майтрея.