В Китай будизмът (Фо дзяо, т. е. учението на Буда; Фо е китайският еквивалент на Буда) прониква в средата на ІІ в. Тогава в страната пристига в страната монахът Ан Ши-гао, който превежда на китайски будистки книги, предимно посветени на медитативните прийоми, и обучава на медитация. По-късно двама монаси, Локакшема, дошъл от Персия, и Дхармаракша превеждат част от корпуса "Праджнапарамита сутра".

Първият патриарх на китайския будизъм става монахът Дао-ан (312-385), образован в конфуцианската традиция. Той основава в Санян манастир и обучава около 400 последователи. Така наред с усвояването на медитацията започва и организиран монашески живот с общо служение. Дао-ан превежда части от Виная-питака и сутри, съставя дисциплинарни правила на монашеско общежитие. С неговото име е свързано началото на активния култ на китайските будисти към бъдещия земен буда Майтрея (Ми-ле Фо).

Ученикът на Дао-ан Хуай Юан (337-417) основава манастир в подножието на планината Лу, на брега на Яндзъ. Той тълкува будистките текстове с помощта на даоски понятия и прави ясна близостта на будизма до даоски принципи и нагласи. Привлича много последователи, които откриват тази близост, и не възприемат будизма като чужда религия. Хуай Юан става особено популярен и с това, че е изключителен поклонник на дхяна-буда Амитабха (Амито Фо), покровителя на земята на радостта, Сукхавати, поради което е смятан за основател на будизма Чиста земя в Китай.

Хилядорък хилядоок бодхисатва Авалокитешвара като китайската богиня Гуанин в храма Кай Фън в Дадзянгуо

Още с първите си стъпки в Китай будизмът е трудно приеман от конфуцианците, именно даосите са тези, които го интегрират в китайската култура и благодарение на които той се "китаизира" и става една от трите религии, изразяващи в пълнота религиозните устремления на китайците. А според самите даоси Буда (Фо) може да бъде разбиран и приет като въплъщение на Дао. Макар че се превеждат и хинаянски книги и стават известни коментари върху Виная-питака и се усвояват медитативни прийоми, описани в палийския канон, още в началото китайците приемат като по-близка до собствената си менталност ориентацията на махаяна. Принциите на махаяна, и по-специално учението на Нагарджуна за срединния път (мадхямика), придобиват особена популярност в Китай с преводите и дейността на поканения в страната индийски монах Кумараджива (344 - ок. 413). Той се установява в Чанан, където полага основите на монашеска общност и разгръща мащабна дейност по превеждане и коментиране на будистка литература, утвърждава се като блестящ екзегет и учител.

Последователите на Кумараджива основават през V в. школата "Трите трактата" (Сан Лун дзун). През VІ-VІІ в. са основани махаянските школи Тянтай, Фа-сян, Хуаян, Джънян. Тогава възникват и специфичните форми на будизъм Чан и Джинту (Чиста земя).

Статуя на Буда в Лешан, провинция Съчуан

Храмовият комплекс Линян в Джинан