Чан

Решаващо при оформянето на възгледите и практиките на школата чан в Китай е синтезирането на будистки с даоски нагласи. До голяма степен във възгледите си тя е повлияна и от школата Хуаян. Първият патриарх на школата, легендарният индийски монах Бодхидхарма (кит. Путидамо), пристига от Кашмир в Китай с мисията да съдейства за разпространението на будизма. Той се установява първоначално в Нанюе в Южен Китай, а след това - в северното царство Уей, където разгръща проповедническата си дейност. Отвръща се от императорския двор (император по това време е У от династията Лян), смятайки за суетна гордостта от това, че под покровителството на императора са въздигнати множество будистки храмове и ревностно се рецитират сутри. Оттегля се и се отдава на медитация в продължение на девет години, следван от свои сподвижници. Задълго остава в манастира Шаолин. Доживява, както гласят легендите, до 150-годишна възраст. Проповядва непосредствено просветление и метод на медитация, чрез който то да бъде постигнато. Както сочат източници, в началото проповедите му не получават безрезервен прием. Сред учениците му е Хуай Къ, когото школата чан приема за свой втори патриарх (на него Бодхидхарма дава сакралния печат, препредаван пряко от будистките патриарси; самият Бодхидхарма е двадесет и осмият патриарх, получил този печат). В най-известното си съчинение, "Трактат за светилника и светлината", Бодхидхарма казва, че истината следва да се търси извън писанията и речите, че мисълта се предава от сърце на сърце.



Южният манастир Шаолин

Чан-будизмът освещава прякото, без посредничество, предаване на учението от учител на ученик, а словото на сутрите е, както смятат Бодхидхарма и неговите последователи, форма на посредничество. Разбира се, има сутри, които са особено важни за формирането на принципите на чан-будизма и които чан-будистките мислители коментират. Сред тях са Елмазната сутра, Ланкаватара сутра, Олтарната сутра, Сутра за Вималакирти и др.

За следващи свои патриарси след Бодхидхарма чан-будистите приемат Хуай Къ (487-593), Сън Цан (? - 606), Сао Син (580-651), Хуай Жън (602 - 675).

Скоро това чан-будистите се разделят: северното разклонение, чиито лидер е Шън Сю, се придържа към възгледа за постепенно просветление, а южното разклонение, чиито лидер е Хуай Нън, приема, че просветлението е внезапно. Чан-будистите приемат за свой следващ патриарх Хуай Нън, което става след следния разговор в прототипи на гунани, в които се откриват и спецификите на двете ориентации. На този на Шън Сю:

Тялото е дърво на пробуждането

Духът е като ясно огледало

Старайте се постоянно да го бършете, да го триете

за да няма прах по него

Хуай Нън отвърнал с друг:

Пробуждането не предполага наличие на дърво

Нито ясното огледало - веществена рамка

Природата-на-Буда е вековечно чиста

Къде би могло прах да има? (прев. В. Йончева).

Хуай Нън (637 - 713) е смятан за фактическият основател на чан. Той разработва основните принципи на учението на школата, записани в "Олтарна сутра на шестия патриарх".

В Китай принципите на чан-будизма се разработват в продължение на четири века, но същински разцвет той преживява по време на династията Сун (от 960 г.).

Школата, в която се утвърждава медитацията върху гунаните, е Лин Джи-чан (в Япония нейно съответствие е школата Риндзай-дзен). Седящата медитация, в която се достига до "тихо просветление" (модзао, яп. мокушо), се практикува от привържениците на школата Цао Дан-чан (в Япония - Сото-дзен).



Чан будизмът в Китай


Начало > Религии > Будизъм > Будизмът в Китай > Чан


Реклама