Школа на китайския будизъм. Названието й е съставено от Фа, т. е. Дхарма, Закон, и сян, т. е. вид, схващане на външните признаци (съответства на санскр. санджна). Основател на школата е Сюан Дзан (600-664), който предприема дълго пътуване из Индия и проучва будистката литература и традиции в центъра в Наланда. Приема ориентацията на махаянската школа йогачара (вижднанавада) и, завърнал се в Китай, превежда "Сутра, разкриваща дълбоките тайни" (Сандхи-нимокана сутра), която става основополагаща за школата Фа-сян. Школата приема за свои канонични книги шест сутри и единадесет шастри (предимно на крупните индийски мислители на йогачара Асанга и Васубандху). Но основните принципи на школата могат да бъдат открити в систематизиран вид в трактата "Чън уей ши лун" (Трактат за установяването само на съзнанието), който Сюан Дзан и ученикът му Куй Дзи, съосновател на Фа-сян, съставят на основата на фундаленталната за йогачара шастра на Асанга "Йогачара-бхуми" и коментари към нея.

В основата на доктрината е положен възгледът за съзнанието като единствената реалност; в терминологията на школата съзнанието в този аспект е обозначено с "ши", най-точно съответствие на индийския термин "виджнана"– съзнание в аспекта на неговото съдържание (съзнанието в структурен аспект се обозначава със "син"). Дхармите на съзнанието-син са осем: пет от тях са непосредствено свързани със сетивната сфера (съзнаване на зрението, на слуха, на обонянието, на вкуса, на осезанието); шестата ("и ши", калка на "мановиджнана") е център, свързващ предишните пет и създаваща цялостни образи; седмата е аз-съзнание ("мо на", калка на "манас"), съзнание на субекта, в което се той отчленява външния свят от себе си като своя опозиция, и тъй като дхармите на аза и на външния свят не съществуват, това е опозиция в самото съзнание, или само познавателна опозиция; осмата е алая-виджнана (приема се транскрипция на термина, а-лай-е).Алая-виджнана, или съзнанието-хранилище, пази в себе си впечатленията от предходните седем съзнания като "семена", от които покълват образите, възприемани от тези съзнания. Всяко семе (джун дзъ) е потенция за образ и от тези потенции възникват външните обекти, така че техните дхарми зависят от семената. Алая-виджнана е съзнание, не независимо от създаването на илюзорното битие както на обектите, така и на аза, привързано е и привързва към онова, което пази в себе си.

Семената в алая-виджнана имат изначално съществуване (в потенция), впечатленията от сетивните съзнания само ги "ароматизират", те поемат тези аромати и сами започват да "благоухаят" и да покълват в обекти и възприятия, или да възпроизвеждат нови семена. Актуалността на семената е в зависимост от "аромата" на външните прояви. Така алая-виджнана е единство на постоянство и непрекъснатост (безначален и неизчерпаем извор на феномени) и непостоянство и прекъснатост (привързано е към рождението и смъртта, т. е. към веригата от изчезващи причини и появяващи се следствия). Семената в алая-виджнана се класифицират на универсални и индивидуални (проецирани в субектната сфера като индивидуални възприятия), а също и на омрачени и неомрачени. Омрачените семена създават омрачени дхарми, а те "ароматизират" омрачени семена, зоната на омрачените семена обуславя съществуването в кръговрата на раждане и смърт, т. е. в самсара. Неомрачените съответно създават неомрачени дхарми, които на свой ред възпроизвеждат неомрачени семена, и те прекратяват кръговрата на рождение и смърт, а това означава нирвана. Така в алая-виджнана се оказват семената, или зародишите и на самсара, и на нирвана, т. е. и на феноменалния свят, и на истинно съществуващото, и те присъстват в това "хранилище" паралелно, без точки на пресичане.

Алая-виджнана се открива като истинно съществуващото (татхата, джън жу) в един свой аспект – чрез дхарми, които не участват във възпроизвеждане на феноменалния свят, или дхарми на недействието (у уей), които единствени изявяват истинната природа на алая-виджнана. Като дхарми на недействието се посочват пустотата, отсъствието на опозции (субект-обект, раждане-смърт, съществуване-несъществуване, причина-следствие), просветленост, отсъствие на омрачени дхари, изначално чиста природа, отсъствие на желания и различаване на обектите от аза. Тези дхарми на недеянието също не съществуват, както не съществуват изобщо дхармите на феноменалния свят и на аза. Истинно съществуващото не е тъждествено на дхармите на истинно съществуващото, а то (татхата, същинската таквина) се проявява автентично в пустотата и в не-аза, няма съществуване, но и няма не-съществуване.

Сотериологичните възгледи на школата се определят от принципното виждане за паралелност на омрачените и неомрачените дхарми. Истинно съществуващото, без да се проявява, е основата на всички прояви, както на чистотата и неомрачеността, така и на омрачеността, както на добрите деяния, така и на лошите. Но дали ще се прояви то именно като истинно (според собствената си природа), това зависи от баланса на омрачени и неомрачени семена. Не всички същества реално имат възможността да променят този баланс в полза на неомрачените семена, пораждащи добри дхарми. Изобщо не всички са в състояние да получат просветление и да достигнат нирвана, някои са предопределени да блуждаят в кръговрата на раждане и смърт. Смисълът на религиозните усилия е да се снемат препятствията пред автентичната изява на истинния аспект на алая-виджнана (просветлението), което ще рече да се постигне независимост от действията на афициращите равнища (дхарми) на съзнание, или покой на съзнанието-хранилище, което е гаранция за просветление. Аскетизмът е необходимо условие за това. Медитацията се осъществява на различни равнища, като особено място заема медитацията върху десетте стадия (бхуми) на бодхисатва.

Школата Фа-сян има сериозно влияние благодарение на дейността на Сюан Дзан и Куй Дзи, но се оказва не толкова популярна сред широки кръгове будисти, вероятно поради сложността на доктрината, както и поради ограничената възможност за постигане на религиозната цел.