Във възгледите на школата се съчетават принципи, които имат свои извори в основните махаянски учения, но като цяло школата няма аналог в индийския будизъм. В основата на доктрината й е положен възгледът, че съществува единствено съзнанието, "син", т. е. съзнанието в аспекта на единството и цялостта си. Но то може да бъде омрачено и просветлено, или в него има омрачен и просветлен аспект. Абсолютната истина, или истинно съществуващото е просветленият аспект на съзнанието, обозначаван като "и син" (единно съзнание) и "джън син" (истинно съзнание). Единното съзнание не съществува независимо от индивидуалните съзнания, проявява се в тях като тяхна същност и като като цяло, но без да се разтваря в съдържанията им. Това прави индивидуалните съзнания тъждествени, но те се възприемат като нетъждествени поради омрачеността си (свързана с възприемането на аза като самостоен, т. е. с илюзорността на аза). Така абсолютното единно съзнание и относителните индивидуални съзнания са взаимосвързани, не могат да се мислят едно без друго. Единното съзнание поддържа всичко във всеобща свързаност, а всичко проявено е относително, доколкото са относителни, по-точно съотносителни противоположностите, които обхващат всичко съществуващо във феноменалния свят: противоположностите цяло-част, тъждество-различие, установяване-разрушаване; в основанието си тези противоположности представляват единство. По думите на Ду Шун, "едно е в едното, едно е във всичко, всичко е в едно, всичко е във всичко".

Дхармите се разделят на две основни категории: ли и ши. "Ли" са дхармите на абсолютната реалност, духовни принципи на всяко явление, които сами не се проявяват; с "ли" се изразява разбирането за пустота, както и за същинска буда-природа (истински съществуващо, татхата, т. е. таквина). "Ши" са дхармите на феноменалния свят, или относителните индивидуални съзнания и продуцираните от тези съзнания действия във външния свят. "Ли" и "ши" се мислят във взаимност, "ли" не може да бъде мислено без "ши" и се съдържа в пълнота във всяко "ши". Така освен групите дхарми, обозначени като "ли" и "ши", се различават още дхарми, в които няма преграда между "ли" и "ши". А осъзнаването на тази не-преграда между "ли" и "ши" прави възможна следващата стъпка – осъзнаване на не-преграда между "ши" и "ши", и това е още една, четвърта група дхарми. Осъзнаването на тази не-преграда означава схващане на тъждествената обща природа на всички индивидуални съзнания, а то на свой ред означава просветление на съзнанието на адепта. В школата се разработва учение за "десет съкровени врати", в които се разкриват равнища на преодоляване на обичайните опозиции на мисленето и осъзнаване на единството на "ли" и "ши", т. е. на едно и много, на абсолютно и относително.

Наскален барелеф на Буда планината Утай, Шанси

Школата се утвърждава в Корея под названието Хваон (калка на Хуаян). Основателят й в страната е монахът Ъйсан, който изучава принципите на школата в Китай. Тук школата има особено силно влияние. Корейският монах Шимсан установява школата и в Япония под названието Кегон (превод на "Хуаян").