За свой първи патриарх тази установила се в Китай школа на будизма Чиста Земя приема патриарх Хуай Юан (337-417 г.). Той е ученик и последовател на Дао-ан и утвърдител на махаяна в Китай. За него култът към дхяна-буда Амитабха има особено важно място, а в медитативната практика отдава значение на съсредоточеното съзерцаване на символни изображения. Редица будистки принципи според него могат да се тълкуват напълно адекватно през призмата на даоизма. По същество Хуай Юан остава в рамките на ортодоксалната махаяна.

Тан Луан (476-542), когото адептите на школата Чиста Земя (кит. Джинту дзун) смятат за духовен наследник на Хуай Юан, интерпретира позната от индийския будизъм постановка за това, че Дхарма, или будисткото учение, има неизменна сила в продължение на първите 500 години от периода на калпата, в която е известено, а после се "изтощава". Оформя се възглед за три ери в настоящия период, или в настоящата история на будизма: първата е "ера на правдивата Дхарма", т. е. проповядваната от Буда Шакямуни и неговите последователи; втората е на "фалшифицираната Дхарма", когато учението и религиозната дейност се запазват, но е трудно да се достигне просветление; третата (мафо, яп. маппо) е ера на упадък на будизма. По идея в нея трябва да се появи нов буда, който да проповядва Дхарма. Според Тан Луан и неговите съмишленици светът се намира в третата ера, а това означава, че човек не може сам, със собствени усилия, да постигне просветление и нирвана, а трябва да се уповава на помощ, и тази помощ му оказва дхяна-буда Амитабха. Специалното почитание на буда Амитабха той мотивира с обета, даден от този буда според митологичните версии – обет да помогне на всички същества, независимо от заслугите и прегрешенията им (19-ти обет), да се родят в "западния рай" на блажените.

Тан Луан въвежда като компонент на медитативната практика призоваването (и чуването) на името Амито Фо (Буда Амитабха; произнася се фразата "Слава, Амито Фо"). Ритуалното повтаряне на името е по същество припомняне; названието на тази практика, нианфо, е калка на санскритското "буданусмрити" и носи базовото значение на "смрити" като "помненото". За свои патриарси школата Джинту приема Дао Чуо (562-645), Шан Дао (613-681), Джъ Мин (680-748).