Китайска школа на "Трите трактата" (Сан лун дзун). Школата е основана през V в. според различни източници от Дао-шън или от Сън-лан, ученици на Кумараджива. Приема принципите на учението за средината чрез преведените от Кумараджива сутри (Лотосовата сутра, Сукхавати-вюха сутра и др.) и три трактата (шастри, кит. лун). Два от тях, Мадхямика-карика (Мнемонични строфи за Срединността, или Джун лун) и Двадаша-мукха шастра (Шастра за дванадесетте врати, или Ши ър мън лун), са на Нагарджуна, а третият, Шата шастра (Шастра на стоте строфи, Бай лун), на неговия ученик Ариядева.

Сън Джао, също ученик на Кумараджива, създава първите съчинения в духа на мадхямика ("Пустотата на не-истинсткото", "Нещата не се изменят", "Праджна не е знание", "Безименността на нирвана", събрани в трактата "Джао лун"). Така към трите индийски трактата се добавя и един китайски, разкриващ принципите на учението з средината. В мистичната нагласа на Сън Джао се долавят много черти, специфични за даоската мистика. Школата придобива широка известност и приобщава към будизма широки кръгове китайци.

Дзи Дзан (549-632) придава на школата Сан Лун облика на вече самостойно съствуваща форма на китайски будизъм, пълноценно интегрирана в китайската духовност. Той е автор трактати като "Съкровеният смисъл на трите шастри", "Съкровеният смисъл на махаяна" и др., в който се формулират принципите на школата.

Доктрината на школата се формира на основата на учението за пустотата. Понятието шуня на мадхямика се обозначава с китайския йероглиф "кун". Различават се пустота на аза (уо кун), пустота на дхармата (фа кун) и пустота на пустотата (кун кун). Пустотата се тълкува като условност, нереалност на аза, на дхармите и на самата пустота, доколкото те са вплетени във веригата на обусловеното съществуване (на причинната зависимост).

В школата се приема и тълкува възгледът на Нагарджуна за двете истини: самврити-сатя (су ди, ши ди), условна, дискурсивно изразима истина на феноменалния свят, или истината на самсара, и прамартха-сатя (джън ди), безусловна, свръхрационална и неизразима дискурсивно истина, която може да бъде схваната само в цялост, или истината на нирвана. Утвърждаването на съществуването е условна истина, утвърждаването на несъществуването (на пустотата) е безусловна истина. Но това е бинарна опозиция на мисленето, условна истина, която трябва да бъде преодоляна, за да се открие срединния път между двете крайности - съществуването и несъществуването, самсара и нирвана.

Срединният път води през "осемте "не" към висшата истина, към нирвана."Осемте "не" (кит. ба бу: не-раждане, не-унищожаване, не-постоянство, не-прекъснатост, не-тъждество, не-различие, не-идване, не-отиване) са възприети от трактатите на Нагарджуна и са смятани за сърцевина на будисткото учение. Срединният път и висшата истина е недвойствеността, т. е. не-условно и не-безусловно, не-самсара и не-нирвана. Но и тази формула, словесно изразена, крие стереотипите на дискурсивното мислене, защото разкрива опозиция двойственост-недвойственост. Затова висшата истина е свръхпонятийна, а двете крайности, самсара и нирвана, са немислими една без друга, както са немислими една без друга условната и безусловната истина; пребиваването в самсара е същевременно живот в нирвана. Така нирвана се мисли като постижима за всички и без да е необходимо да се преминава през множество трансмиграции, а смисълът на религиозния живот е в това да се отстранят обичайните стереотипи на всекидневното съзнание и да се схване истината на срединния път, възможно в интуитивно прозрение, просветление.

Статуи на буди в манастира Белият кон в Лоян