Школа на китайския будизъм (Тянтай означава "Небесното величие", "Божествената сцена"), основана през VІ в. от Джи И. Школата е специфично китайска и няма аналог в индийския будизъм.

Идейна основа на школата е учението, представено в "Лотосовата сутра". За основна канонична книга се приема сутрата "Саддхарма-пундарика сутра" (Лотосова сутра на Благия закон) в превода на Кумараджива, а Джи И създава коментарни книги към сутрата. Във възгледите си общността интегрира принципите на мадхямика, и по-специално основни идеи на Нагарджуна. Общността се нарича Тянтай по името на планината, в чието подножие установява центъра на своята дейност. Другото й популярно название е Школа на Лотосовата сутра.

Манастирът Гуоцинси в планината Тянтай, основан в края на VI в., първият център на дейността на школата Тянтай

Основно в нейната идейна платформа е учението за "кръгла хармония на трите истини", което според мислителите на школата е продължение и усъвършенстване на познатото от мадхямика и от принципите на школата Сан Лун учение за двете истини (абсолютната и относителната, безусловната и условната). Третата истина, джун ди, е единството и хармонията на посочените две истини. И именно третата истина е абсолютната истина на срединния път. В този вид учението се опира на принципите на мадхямика за тъждество на самсара и нирвана и за присъствието на буда-същността във всичко. Единствено истинно съществуващо е единното съзнание: самото то се тълкува като "татхагата-гарбха" (лоно, сърцевина на същинската "таквина", джън жу, израз на природата на буда), а същността му (кит. ти) или неговият абсолютен аспект – като дхармакая (фа шън). Единното съзнание свързва всичко като принцип, но не изразява същността на преходните феномени. Те се проникват взаимно, както в пространствен, така и във времеви аспект, и това се дължи на действието на единното съзнание, което и в действеността си остава неизменно.

Интересен е езотеричният прочит на митологичната представа за десетте сферите на съществуване. Според Джи И тези десет сфери на дхармите са причастни на единното съзнание, всяка от тях включва десет свята, а всеки свят – още тридесет сфери. Така три хиляди свята на дхармите са обхванати в един миг на съзнанието. Светът на ада е състоянието на страдание, т. е. животът в самсара; светът на гладните духове е състояние на индивида, при което той е обхванат от желания; светът на животните е състояние, при което индивидът е подвластен на желанията за сетивни наслаждения; светът на асурите е такова състояние на индивида, при което той е воден от егоистичното желание да се утвърди в ущърб на другите; светът на хората е състояние, при което човек, макар и с омрачено съзнание, вече има възможността да мисли за нирвана; светът на небесата е състояние, при което човекът е тръгнал по пътя към нирвана; светът на шраваките е състояние, при което адептът се отъждествява с непосредствените ученици на Буда; светът на пратйекабудите е състояние, при което човек е получил просветление, но не помага на другите; светът на бодхисатвите означава състояние, при което омраченото съзнание е преодоляно, но човек се отказва от нирвана, за да помага на другите; светът на Буда е състоянието на нирвана. Тези светове не са обособени един от друг, всеки от тях включва всички други; така се отстоява възгледа за всеприсъствие на Буда-природата. Но всеки от тези светове изразява в различна форма единното съзнание, проявява го по свой специфичен начин. Абсолютността на единното съзнание се изразява автентично чрез съществуването в нирвана.

Школата проявява подчертано внимание към усъвършенстването на медитативната практика. В традициите на школата е разработването на метода джигуан, който предполага единство на стадиите на неподвижна и визуализираща медитация. "Джи" се тълкува като покой и като прекратяване, унищожаване (на въздействията на света на формите), а основни значения на "гуан" са "виждам ясно", "прониквам в дълбочина" и се тълкува като виждане на истинното, интуитивна мъдрост.

В японския будизъм школата се установява под името Тендай.