В Япония будизмът прониква през първата половина на VI в. с установяването на корейско посланичество тук, и така всъщност опосредствано той идва от Китай под формата махаяна. Родът Сога, който се стреми да се утвърди на власт, се обръща към будизма като средство за държавно консолидиране и полага специални усилия за утвърждаването и разпространението на будизма в страната.

В епохата Нара (710-794 г., наречена така по името на местност и на новоустановената столица) е налице културен разцвет, свързан с активното утвърждаване на будизма. В Нара е съграден будисткият манастирски комплекс Тойдайджи (Великият храм на Изтока) с централен храм, в който е издигната позлатена статуя на дхяна-буда Вайрочана (Брилянтно сияещият) с размери, непознати дотогава - висока 16 метра (с лице с диаметър 5 м). Според легендата японците се обърнали с молба за съвет към върховната шинтоистка ками Аматерасу и след нейното благословение започнали да отливат статуята. Японската скулптура бързо става прецизна - обръща се внимание на детайла, на специфични черти, които да различават едно от друго будистките изображения.

Храмът Тодайджи в Нара

В тази епоха се утвърждават първите будистки школи, които по възгледите си и приетите религиозни практики имат преки съответствия в китайския будизъм. Хинаянският будизъм е представен главно от школата Ритсу, която приема принципите и практиките, установени от Дао-ан в Китай, т. е. южнокитайската традиция на Виная, и се придържа към изискванията на организирания монашески живот.

Сан Рон-шу, или школата на Трите трактата, възприема основните книги, канонизирани от китайската Сан Лун, и се придържа към възгледите за срединния път, за двете истини и за тъждество на самсара и нирвана във вида, в който те са интерпретирани в китайската школа. Началото на дейността на школата е поставено от монаха Екон през 624 г., следващи нейни наставници са монасите Тидзо и Додзи (VІІ в.), Тико (VІІІ в.).

Китайската школа Фа-ся има своя японски еквивалент в школата Хоссо. Тя е основана през VІІ в (в епохата Нара) от Дошо, японски монах, придобил будистката си образованост в Китай. Принципите на учението и религиозния живот следват образеца, възприет от китайската школа.

Школата Кегон, станала най-влиятелна в Япония през този период, развива идеите на китайската школа Хуаян. Впечатлен от коментари на корейския монах Шимси върху учението на Хуаян, император Шому взема решението да се издигне Тодайджи, Великият храм на Изтока. Храмът остава централен за будистите в Япония и се титулува Храм на покровителството на нацията. Особена популярност придобиват школите Тендай (продължаваща традициите на китайската школа Тянтай) и езотеричната Шингон.

Статуята на буда Вайрочана в храма Тодайджи

Установяването на шогунат в епохата Камакура, т. е. на военно управление на самураите, още от времето на първия шогун Минамото от края на ХII в. променя характера на религиозния живот. Императорската династия покровителства шинтоистките култове, но управлението й остава до голяма степен номинално. Будизмът, закрилян от фамилиите на управляващите самураи, получава по-широко разпространение, но и променя облика си. Става много популярна дейността на религиозната общност Джодо (Чиста земя, амидизъм). През този период (от ХIII в.) започва дейността си и известната религиозна общност, основана от Ничирен (Ничирен-шу). Дзен-будизмът, или съзерцателният будизъм прониква в Япония към края на ХII - началото на ХIII в. Две са основните форми, в които той получава разпространение: Риндзай-дзен и Сото-дзен.

Старите храмове в Нара