Джодо

В Япония школата Джодо (Чиста Земя) прониква благодарение на дейността на китайските будисти и става една от най-разпространените и витални форми на будизъм. Преди фактическото основаване на школата в медитатативните практики на някои будистки школи (Тендай, Шингон) се включва нембуцу медитация, т. е. призоваване, припомняне на името на Буда ("нембуцу" е калка на китайското "нианфо"). Известни радетели на тази форма на медитация са монасите Ейку и Геншин, според които тя има за цел визуализиране на Буда.

 


Хонен

Основател на школата Чиста Земя, или Джодо-шу, и патриарх на школата става Хонен (1133-1212). Той споделя възгледа за ера на "последните дни" на будизма (маппо) и определя два възможни пътя за спасение: този на мъдреците, който е труден и нерелевантен в тази ера, и този на Чистата Земя, лек и вседостъпен благодарение на помощта, оказвана от дхяна-буда Амитабха (яп. Амида; оттук и названието амидизъм, давано на тази форма на будизъм предимно в изследователската литература). А такава помощ той оказва на всички, които вярват в него. Човек има възможността да избере своя път, така вярата в Буда Амида е въпрос на личен избор. Тъй като Джодо-шу привлича много вярващи, монашеската общност, основана от Хонен, приема свои дисциплинарни правила. От махаянските сутри важни за школата са "Праджнапарамита сутра", "Лотосова сутра", "Дашабхумика сутра" (Сутра за десетте степени), "Вималакирти сутра". Утвърждават и собствени канонични книги: "Кратка Сукхавати-вюха сутра (Описание на щастливата земя, или още Кратка Амитабха-сутра)", посветена на дхяна-буда Амитабха; „Дълга Сукхавати-вюха сутра (Дълга Амитабха-сутра)", представяща възгледи за вечен (безкраен) живот; "Амитаюр дхяна сутра (Сутра на медитацията)". "Дълга Абитабха сутра" смятат за вариант на "Лотосовата сутра".Като помощници на Амитабха и покровители на Чистата земя амидистите почитат и бодхисатва Авалокитешвара, еманирал според ортодоксалната махаяна от този дхяна-буда, а също и бодхисатва Махастхамапрапта (понякога заменян от бодхисатва Кшитигарбха; свещените покровители на Чистата земя са триада, числото три има сакрално значение и това се разкрива в различни контексти във възгледите на школата).


Дхяна буда Амитабха със съпокровителите на Чистата земя: отдясно бодхисатва Авалокитешвара, отляво махасатва Махастхамапрапта

Три са препятствията пред постигането на просветление, от които адептът следва да се освободи: жаждата (тришна) за съществуване, гневът и заблужденията. В помощ на освобождаването от тях са три от известните в махаяна шест парамити (съвършенства): спазването на правилата (виная), концентрацията (самадхи) и мъдростта (праджна).

В центъра на култовата дейност е многократното произнасяне на сакралното име Амида с пълна отдаденост и искреност; така умът на човека става чист, свободен от обектност (пуст, шуня), покоящ се. Непосредствената цел на тази практика е човек да се роди на Чистата земя. Чистият ум е в релация с Чистата земя. Тя е според амидистите най-доброто място за обитаване (припомнят и възгледа за равнища на различни местообитания в пътя на бодхисатва), на нея вече има невъзвратимост към самсара и условия за подготовка за последната религиозна цел – да се достигне пълно просветление и буда-природа.

Доктрината на амидизма постулира четири позиции относно реалността на Чистата земя и съществата (четири осъществявания): 1) ако раждането (на Чистата земя) е раждане, а възвръщането към нея не е възвръщане, това е осъществяване на реалността (на Чистата земя), но не и на съществата; 2) ако възвръщането към нея е възвръщане, а раждането не е раждане, това е истинно осъществяване на съществата, но не и на реалността (на Чистата земя); 3) ако възвръщането е всъщност не-възвръщане, а раждането е не-раждане, това е истинно осъществяване на реалността (на Чистата земя) и на съществата; 4) ако възвръщането е възвръщане, а раждането е раждане, това не е истинно осъществяване на реалностите и на съществата. Смисълът и целта на амидисткия култ се разкрива в третия постулат.

Пътят на бодхисатва, представен в класическата махаяна като последователно усвояване на петдесет и две равнища, тук придобива сгърнат вид. Или ако в класическата махаяна той е "вертикален", то във възгледите на Чиста земя е "хоризонтален". Но "вертикално" и "хоризонтално" са само метафори, фигури на речта, смятат амидистите. Уместна отправна позиция към религиозната цел може да бъде всяко "място" на човека. До голяма степен съзвучни в някои възгледи с дзен будизма, адептите на Чиста земя смятат, че за разлика от принципния езотеризъм на дзен, изповядваният от тях будизъм е открит, достъпен за всички. Тази откритост и достъпност се обуславя според теоретиците на школата от принципната възможност всички същества да се родят на Чистата земя, но намира израз и в спецификата на култовата дейност. Повтарянето на името Амида ("Наму Амида буцу") остава основният компонент на култа (само по себе си, разбира се, това не е симптом на популяризация в будизма, при все че се коментира в такава светлина). Наред с произнасянето на името запазват свое особено място в култовата дейност, но предимно в тази на монасите, медитацията и визуализацията (випасяна): визуализират се дхяна-буда Амида, самата Чиста земя, непрекъснатостта на страданието, несъществуването на аза.



Призоваване на името на буда Амида (нембуцу медитация)

След Хонен общността се разделя. Привърженици на автентичното учение (сенджу нембуцу) начело с монаха Бенчо (1162-1238) се обособяват в школата Чинцей-ха; според тях нембуцу-медитацията следва да се запази в чист вид, религиозната практика да не въвлича други елементи. Тази подшкола остава изразител на основните принципи на Джодо и до днес.

През ХІІІ в. възниква друга общност с названието Джи-шу (школа на Ерата). Основана е от монаха Ипен, който според легендите е получил откровение от ками за мисията на буда Амида в "последната ера" на будизма. Според Ипен буда Амида присъства навсякъде, затова бродничеството и проповедта сред различни групи вярващи става основна характеристика на живота на принадлежащите към тази общност.

Следващият важен етап в развититието на будизма Чиста земя се обозначава с появата на школата Джодо Шин-шу, Истинската школа на Чистата Земя. Тя е основана от Шинрон (1173-1263). Обявяващ себе си за "нито монах, нито мирянин", той смята, че безбрачието не е необходимо, и изобщо отрича нуждата от правилата на Виная. За разлика от Хонен, Шинрон приема, че вярата и искрената отдаденост на буда Амида не са въпрос на личен избор, че самият буда Амида е този, който е избрал да спаси всички същества. Джодо Шин-шу става най-популярната форма на будизъм в Япония и остава такава и понастоящем. През ХІХ в.-нач. на ХХ в. възникват две общности на Джодо: Комьокай, според която практиката "нембуцу" следва да се запази в чист вид, и Кьосейкай, според която тази практика трябва да се придружава с действия, по-конкретно с прояви на милосърдие и помощ на хора в нужда. Популярността на будизма Чиста Земя в Япония се удостоверява и от това, че храмовете му в страната са над 7 хиляди. 


Дай-сеши (Мапастхамапрапта)

 


Начало > Религии > Будизъм > Будизмът в Япония > Джодо


Реклама