Школа на японския будизъм от началото на периода Хеян. Основана е от монаха Кукай (774-835), титулуван Кобо дайши, създател на калиграфско писмо, основател на училища и на университет в столицата Киото. Кукай е повлиян от "Махавайрочана сутра" (датираща от VІІ в.) и се обучава в Китай в принципи на тантристкия будизъм. Школата Шингон има своя предшественик в китайската тантристка школа Джънян (букв. "истинни слова"). 

Китайската школа се създава през VІІІ в. в резултат на активна проповедническа и преводаческа дейност на индийските монаси Шубхакарасимхи, Ваджрабодхи и Амогхаваджра, но не успява да просъществува дълго. Япония се оказва много по-гостоприемна за тантризма. Кукай установява монашески център на Шингон в планината Койя. Основното съчинение, в което представя доктриналните принципи на школата, е "Джиуджиушин рон" (Трактат за десетте стадия на религиозното съзнание).

Кукай

Характерно за учението на Шингон е разбирането за буда-природа на всяко нещо, за одухотвореност на всичко съществуващо и за възможността човек непосредствено (за разлика от възгледа в Тендай) да стане Буда чрез тантристки практики. Абсолютната истина на будизма се изразява според тези принципи от дхяна-буда Махавайрочана (Дайничи, Великото Слънце). Буда Шакямуни и изобщо земните, въплътени буди, са преходни и не са в състояние да изразят в пълнота тази истина. Дхяна-буда Вайрочана е трансцендентален принцип на единството, и същевременно живоначален източник: от него възникват началата на феноменалния свят (вода, земя, въздух, огън, пространство и съзнание). Той изразява себе си чрез "три тайни": на тялото, на речта и на мисленето. Собствената си активност адептът следва да насочи към съгласуване с действията на Махавайрочана, или, иначе казано, с тези три модуса на неговото изразяване. В първия аспект, като съгласуване с действията на тялото, следва да се овладеят ритуални пози и жестове, които показват отдадеността на адепта на Махавайрочана. Във втория аспект, като съгласуване с речта, в ритуалната практика се произнасят магически и заклинателни фрази (мантри, яп. дхарани). В третия аспект се предполага овладяване на високото равнище на самосъсредоточаване, на пълна концентрация в медитацията. Обект на медитативната практика е много често мандала, такива обекти са и изображения, главно на Махавайрочана. В традициите на школата се утвърждават устойчиви символни действия и ритуали. Смисълът на тези действия и на различните равнища на медитация е да се постигне единение с Махавайрочана. Школата се оказва пределно отворена за широки кръгове вярващи и има трайно влияние сред японските будисти.