Школа на японския будизъм, утвърдила се в в началото на периода Хеян (794-1185, столицата се мести от Нара в Хеян, по-късно Киото). Последните години на периода Нара и началото на Хеян са време на активно утвърждаване на будизма като доминираща религия, обвързвана с държавната цялост и националното единство. Поради това той е покровителстван на равнището на държавната политика като поддържащ държавния интегритет. Школите, възникващи през периода Хеян, в доктрините си и в начина на религиозен живот се оказват в по-висока степен обърнати към миряните и така привличат повече хора към будизма. Първите школи през този период са Тендай и Шинрон.

Сайчо

Школата Тендай е основана от монаха Сайчо (767-822), получил титлата Денгьо дайши. Той е служител в храма Тодайджи, проучва будизма в Китай, получил е посвещение като бодхисатва, образован е както в принципите на Виная, така и в принципите и медитативните методи на чан-будизма. Но основните принципи на доктрината приема от трактатите на Джи И, основоположника на китайската школа Тянтай. Сайчо основава център на общността в подножието на планината Хией. Проповядва "тайно учение" ("таймицу"; в китайската класификация на будистките доктрини "тайно учение" е доктрината, която Буда, благодарение на своите свръхестествени способности, предава на всички, т. е. пряко на всекиго). В основата на учението на школата са "Лотосовата сутра" и разработените от Джи И доктринални принципи на Тянтай.

Основни идеи на доктрината са: присъствие на буда-природата във всичко, стойност на феноменалния свят чрез това всеприсъствие на "татхата", единство и равенство на живите същества благодарение на тяхната буда-природа, на причастността им в "абсолютното тяло на буда" (дхармакая), както и на дадената им по такъв начин по рождение възможност за просветление; до освобождение обаче се достига след като в множество последователни превъплъщения се преодолеят кармичните зависимости. В школата медитацията се съчетава често с произнасяне на мантри. Авторитетни дейци в историята на школата са Еннин (794-864) и Енчин (814-851); последният поставя акцент върху литургичността на религиозната практика. Установява се самостоятелен център на посвещения на Тендай; школата има трайно влияние върху японското общество.