Букв. не-атман, обикновено се превежда като не-душа и се интерпретира като възглед за несъществуване на душата. Възгледът за анатман е основен в будисткото учение. Изтъкнатият будолог Ф. Шчербатской подчертава, че в никакъв случай не става въпрос за елементарно отричане на съществуването на душата. Преди всичко, с понятието атман се обозначава не просто душа, а личност, "аз", съзнателно действащ индивид. "Анатман" ще рече, че атман няма съществуване като крайна реалност, като проявяващо се, като даденост (дхарма). Атман, или "аз", представлява комбинация от елементи, образуващи поток (сантана). В този смисъл няма "аз", или няма атман в качеството на духовна субстанция, като нещо отделно от съвкупността от психични елементи (т. е. от дхарми, каквито са усещанията, представите, волевите актове).