В будизма махаяна каноничната литература е изключително обширна по обем и е неизчерпаем източник на идеи за религиознофилософската мисъл. Няма универсален каноничен корпус, валиден за цялото направление. Каноничните книги за махаянистите са преди всичко множество сутри, които се приемат за слово, предадено от Буда Шакямуни.

Фундаментално значение за махаянската традиция има корпусът от съчинения с общото название Праджнапарамита (Превъзходството на Мъдростта), включващ множество сутри. Предполага се, че първите праднапарамитски сутри са се появили още в средите на махасангхиките, вероятно в областта Андхра. Особено известни стават Аштасахасрика-праджнапарамита (Праджнапарамита в осем хиляди строфи), Панчавимшатисахасрика-праджнапарамита (Праджнапарамита в двадесет и пет хиляди строфи), Шатасахасрика-праджнапарамита (Праджнапарамита в сто хиляди строфи). Праджнапарамитската литература е основният източник на идеите на махаянската школа мадхямика и придобива особена популярност благодарение на коментарите и изследвания на Нагарджуна.

От по-късните сутри особено значние в различни махаянски школи имат "Самдхи-нимрочана сутра" (Сутра на разясняването на тайния смисъл), "Саддхармапундарика сутра" (Лотосова сутра на Благия Закон), "Ланкаватара сутра", "Татхагатагухя сутра", "Аватамсака сутра" и др. Някои от махаянските школи се канонизират и шастри, т. е. авторски трактати, които по принцип имат характер на коментари върху сутрите.