Типитака (пали, санск. Трипитака, "Трите кошници"), или още палийски канон, е основният каноничен корпус, приеман в будизма хинаяна и останал валиден и понастоящем за тхеравада. Утвърден е на първия будистки събор в град Раджагриха (столицата на царство Магадха) през 481 г. пр. Хр., една година след паринирваната на Буда Шакямуни. Монасите архати, участващи в събора (сангхити, букв. "напевно рецитиране"), "пели като един" свещените слова, съставили канона. Текстовете, записани на палмови листа, са събрани в три кошници (оттук и названието Трипитака). Всъщност на събора са приети първата и втората част на канона, а третата се допълва и се оформя доста по-късно. Пълен вариант на палийския канон е записан през І в. пр. Хр. в Шри Ланка. На будисткия събор, проведен през 1954-1956 г. в Рангун (столицата на Бирма, понастоящем Мианмар), канонът е рецитиран от участниците в събора, и така издаденият писмен вариант на канона е последният, който има съборно потвърждение, макар че след това има и други издания. Палийския канон днес се приема от будистите в Шри Ланка, Мианмар, Тайланд, Кампучия.

виная-питака

Първата част на приетия в тхеравада каноничен корпус, Виная-питака, съдържа три книги (никаи): в първата, Сутта-вибханга (палийска версия) или Виная-вибханга (санскритска версия), т. е. класификация на сутрите или класификация на правилата, са представени дисциплинарните правила за поведението на монасите и коментари на правилата, както и форми на наказание за нарушението им; във втората, Кхандхака или Виная-васту (Подразделения), се регламентират изисквания, отнасящи се до встъпването в сангхата, до облеклото, храненето и нощуването на монасите, до ритуалите в манастирите, местата за медитация и др.; формулирането на правилата е илюстрирано с описание на конкретни случаи от ранната история на сангхата и включва наставленията на Буда относно начина на поведение в конкретни ситуации; в третата, Паривара (Приложение), правилата са систематизирани по рубрики. Отделно са изложени уставните правила - Пратимокша - 227 за монасите и 332 за монахините.

сутта (сутра)-питака

Сутта (сутра)-питака, или Дхамма (Дхарма)-питака, втората "кошница", съдържа основните принципи на Дхарма във вида, в който е проповядвана от самия Буда Шакямуни и от най-близките му ученици. Към тези наставления будистите се обръщат като към имащи непосредствената достоверност на свидетелства, понеже се предполага, че са чути непосредствено от Буда. Това се удостоверява с началото на сутрите: "Маханидана-сутта (Сутра за великата причина, представяща учението за зависимия произход, пратитя-самутпада)", Сигаловада-сутра, представяща етически принцпии и норми.

Вторият сборник, Маджджхима (санск. Мадхяма, "среден"), съдържа различни средни по дължина сутри (152 на брой), разкриващи принципи на учението.

Третият сборник, Самюкта ("свързан"), съдържа 2875 сутри за Дхарма, сред които е и представящата Бенареската проповед на Буда – Дхаммачаккаппаватана-сутта (санск. Дхармачакраправартана сутра, Сутра за задвижване на колелото на учението).

Четвъртият сборник, Ангуттара (санск. Екотара, "с един член повече"), съдържа сутри, чийто брой в различни варианти на корпуса варира от 2198 до 9557 сутри, подредени по тематичен принцип в 11 раздела така, че всеки следващ обхваща с едно предметно поле или тематична област повече от предишния (в първия сутрите са посветени на един тематичен предмет – умът на Буда, във втория – на два вида недължими постъпки, в третия – на три вида добродетелни постъпки, и т. н).

Петият сборник, Кхуддака (санск. Кшудрака, "Сборник от кратки поучения"), съдържа множество предания, легенди, главно за живота на Буда, повествования за живота на праведни монаси и монахини, за прераждания ("Джатаки"), афоризми, възхваляващи Буда стихове, поетични творби за щастливия живот на праведници, преродили се на небесата, за наказанията на злокознени духове и т. н.; в тази част на корпуса се въвличат множество текстове, които са плод на фолклорен тип религиозност и имат характера на фолклорни повествователни и поетични творби.

абхидхамма (абхидхарма)-питака

Абхидхамма-питака (санск. Абхидхарма-питака, "кошница" на висшата Дхарма, на специалното учение), третата част на палийския канон, съдържа тълкувания на учението, систематизирането му под различни принципи.

Приетата от тхеравада Абхидхамма-питака съдържа седем трактата:

"Дхаммасангани" (Класификация на дхармите) представя дхармите (феномените) в различни класове, като обстойно коментира психичните дхарми, които имат по-специално значение в религиозния живот;

"Вибханга" (Деление) е посветен на по-детайлен анализ на представените дхарми;

„Дхатукаттха“ (Дискусия за елементите), където се обсъжда разчленяването на дхармите на елементи и класифицирането им според елементите;

"Пуггалапанняти" (Дефиниране на личността) представя типове личности и типологични характеристики на групи хора от гледна точка на изискването проповедта на учението да бъде съобразена с нагласите и възможностите за възприемането и разбирането му от различни типове слушатели;

"Катхаваттху" (Предмети на дискусия) обсъжда спорове по ключови теми - за анатман, за непостоянството (анича) и др, като цяло представящи тези и антитези на най-ортодоксалните ранни будисти и техни опоненти от възникващите школи на тхеравада;

"Ямака" (Двойки) коментира психичните дхарми като двойки противоположности;

"Патхана" (Причина) съдържа подробни анализи на темата за причинната зависимост.

Тайландски монаси рецитират Трипитака

Като цяло Абдихдхарма-питака съдържа текстове от метафизическо и логическо естество, които са плод на по-късни интерпретации. Интерес представлява систематизирането на учението чрез числов принцип (четири благородни истини, осем степени на срединния път, дванадесетчленна верига на причинно-следствената зависимост (пратитя самутпада). Числовият принцип има сакрално значение, в религиознофилософските учения могат да се открият различни интерпретации чрез символиката на числото.

Школата сарвастивада, обособила се от ортодоксалната тхеравада, създава свой вариант на Абхидхарма-питака.