В чан-будистките идеи централна е тази за присъствието на буда-природа във всяко нещо и в самия човек, ето защо пътят за постигане на просветление може да бъде сгърнат в съзерцание на собствената изначална природа на адепта. Чан означава да станеш тъждествен на собствената си вътрешна природа, а това е възможно, понеже всеки носи природата на Буда (чистия ум) в себе си (поради това не са нужни посредници). Буда-природата е едновременно чистото съзнание и действително съществуващото и е единствено устойчивата реалност сред преходността на външния свят и на човешката душевност. Човешкото аз също е част от преходната природа, ето защо то следва да бъде преодоляно, практикуващият чан трябва да се освободи от него. Непосредственото просветление на всеки чан-будист възобновява, както се смята, просветлението на Буда Шакямуни. Така съзерцанието на собствената изначална природа е осъществяване на природата на Буда.

Истинната буда-природа не може да се схване чрез понятия, чрез "мъртво слово", а само интуитивно, и това слово, което я изразява, е живо и безмълвно слово - то не спори, не формулира тези и аргументи, а спокойно пребивава в себе си. Интуитивната просветляваща мъдрост (праджна) е непосредствено знание, и тя е единствената, която може да отведе човека "на другия бряг", т. е. до нирвана.