Медитация, духовно съзерцание (пали джяна, кит. чан, яп. дзен); съзерцание на духовен предмет; безобектно (без даден външен обект) съзерцание. Има принципно важно значение във всички школи и форми на будизма. Повечето източници сочат безспорно влияние в този план на йога от брахманската традиция - дхяна-йога е най-високото равнище, достигано от адепта. Има данни, че йога е древна практика, съществувала още в предарийската култура в индийските земи (с център Мохенджо-Даро). Компоненти на йогистката медитативна практика като определени пози (напр. асана, седящо положение със скръстени крака) и овладяване на дишането се възприемат в будизма като имащи спомагателно значение. Основно е пределното съсредоточаване върху предмета на медитация. А смисълът на медитацията е да се достигне до равнището на мъдрост, която е спасителна.В ранните будистки манастири медитацията се съсредоточава върху няколко тематични полета: върху нечистотата (нечистотата и преходността на телесното), върху обичта (монахът размишлява върху обичта като условие за щастието на всички и желае щастието на всички живи същества), върху състраданието (заради страданието на другите), върху радостта (насочва мислите си върху радостта на другите, сърадва се), върху покоя (във вътрешна умиротвореност и с безстрастие монахът съзерцава всичко онова, което е в света добро и зло, любов и омраза, богатство и бедност, господство и подчинение) (Т. Рис-Дейвис). В медитативната практика се утвърждава и съзерцание на обозначаващ съзерцаваната реалност предмет (касина), напр. на глинен съд, репрезентиращ земята като първоелемент; на съд с вода, представящ водата в същото отвъдсетивно качество; на огън, представящ огъня като първоелемент; на разлюлявани от вятър клони на дърво, репрезентиращи въздуха като първостихия (Х. Дюмулен). Дюмулен посочва примери на за вероятна трансформация на касина в символни форми в по-късните форми на будизъм: кръг при китайците в чан-будистката школа игьо, мандала в тантристкия будизъм. Известни са и примери на репрезентанти на бодхисатви, използвани като медитативни предмети, напр. камъкът самая, примордиална форма на бодхисатва Акашагарбха.

Още в ранния будизъм предмет на съзерцание стават четирите благородни истини, основният изразител на Дхарма. Последната степен на осмостепенния път, степента на пълно съсредоточаване, на пределна концентрация се обозначава като самадхи. Равнищата на този път в обобщен вид се представят като: равнище на спазване на нравствените императиви (шила), на пълно съсредоточаване (самадхи), на мъдрост или спасително знание (праджна), и нирвана или окончателно освобождаване от цикъла на преражданията.

Буда в медитативна поза мудра

Медитиращ будист