Медитативна практика, практикуването на дхяна. Х. Дюмулен представя обобщена на основата на палийския канон картина на принципите на бхавана в индийския будизъм. След като се преодолеят препятствията пред съсредоточаването на адепта (желания, ненавист, леност, страх, съмнения) той преминава през четири стадия на съсредоточеност (известни и като четири дхяни).На първия стадий адептът постига вътрешен покой и прекратяване на желанията, но все още не се е откъснал от външните обекти; обхваща го усещане за блаженство (това е състояние, в което той схваща безкрайността на пространството). Този стадий изразява първото равнище, достигано по пътя към архатството, това на "встъпилия в потока". Адептът вече е избавен от опасността от неприятни рождения.На втория стадий той достига освобождаване от външния свят, но все още осъзнава външните обекти и изпитва радост (това е състояние, при което се схваща безкрайността на съзнанието). Стадият съответства на равнището на "още веднъж завръщащия се".На третия стадий усещането за радост е прекратено и на негово място идва невъзмутимост и пределно съсредоточаване (състояние, при което адептът е отвъд сферата на формите - не само външните, но и вътрешните, т. е. тези на съзнанието). Това е стадият на "вече незавръщащия се".

Четвъртият, последен стадий, е стадий на пълна невъзмутимост; за адепта светът "изчезва", а с него изчезват и всички радости и страдания (това е състояние отвъд пределите на съзнателното и безсъзнателното). Този стадий съответства на равнището на архата.

След четвъртия стадий настъпва "разрушаване на съзнанието и усещанията", или състояние на транс (екстаз). Достигналият това състояние придобива висше знание, мъдрост и благодарение на това достига нирвана. Мъдростта се тълкува като способност човек да познае своите предишни раждания, участта на всички същества, намиращи се в самсара, същността на страданието и начина за прекратяването на страданието – това е съвършената мъдрост, която, както се приема, Шакямуни е получил в просветлението си под дървото бодхи. Той е достигнал просветление и нирвана, овладявайки четвъртия стадий на медитация. Достигналият мъдрост може да придобие свръхестествени способности (иддхи), каквито са приписвани на архата в ранния будизъм.

Така на високото равнище на медитативна практика се открояват два аспекта на медитацията – медитация на покоя и медитация на прозрението (визуализираща медитация). Според абхидхармични източници достигналият това равнище е с ум, който е отвъден, трансцендентен (локоттара, на пали локуттара, т. е. от висше място), и този ум предполага трансформация на адепта в благороден (ариец) и поддържа равновесност между двата аспекта на медитацията.

В махаяна медитацията е принципно значима за достигане на религиозната цел, обогатяват се формите й. В "Пътят на бодхисатва" Шантидева (VІІІ в.) представя медитацията като равнището, предшестващо праджна (мъдростта). Условие за пристъпване към медитация е усамотяването (на тялото и на ума), умът трябва да стане пределно съсредоточен и независим от външните обекти на желанията. Последователно в медитация се отстраняват желанията, ненавистта, страховете, съмненията и неправилните мнения, егоизмът. Централните тематични полета на медитацията, представена като етап на пътя на бодхисатва, са осъзнаването на равенството между "аз" и другите и пробуденият ум.

Осъзнаването на равенството води до прекратяване на действието на "аз"-формата на съзнанието, или на самосъзнанието, изразено като преодоляване на егоизма, и така - прекратяване на страданията на всички чувстващи същества, с които човекът извършва размяна ("аз" е тъждествено на всяко "ти"). Пробуденият ум се предполага като изначално присъстващ у човека, но в омрачен вид, и в този аспект смисълът на медитацията е омраченията да бъдат разпръснати и умът да се държи в равновесност в съзерцанието на съвършения обект (който е отвъд всички форми и е обект само в условен смисъл, доколкото не противостои на субекта на медитацията). Тогава става възможно разкриването в ума на съвършената мъдрост (праджна).

В обобщен вид се установяват два основни стадия на бхавана или два нейни аспекта:

а) неподвижна медитация, шаматха, при която адептът е в съсредоточен върху духовния обект в пълен покой, отсъствие на страсти, с успокоено съзнание;

б) визуализираща медитация, випашана, при която адептът има ясно вътрешно виждане, духовният обект става интуитивно зрим като истина, различавана от илюзорния феноменален свят; този висш стадий във всички интерпретации е стадий на свръхрационалност, свръхдискурсивност, на интуитивна мъдрост.

Особено важнен компонент на религиозния живот е медитацията във формите на будизъм, медитативен по определение (чан, дзен). Своя специфика има тантристката медитация в будизма ваджраяна.

Далай Лама: равнищата на медитация