Основно направление на будизма, свързвано с по-строго и буквалистично спазване на принипите на първоначалния будизъм и нормите на ранната сангха. Хинаяна, или „Малката колесница“, не е самоназванието на принадлежащите към това направление. При оформянето си те наричат себе си стхавири (на санск.) или тхери (на пали), т. е. старейшини, а учението си – стхавиравада (тхеравада). Названието „хинаяна“ е дадено по-късно от отделилите се привърженици на махаяна.дна година след паринирваната на Сидхарта Гаутама Буда, през 481 г. пр. Хр., в Раджагриха, столицата на царство Магадха, е свикан първият будистки събор (сангхити), на който е приет палийският канон (Типитака, санск. Трипитака). Още след този събор възникват няколко групи (никаи), сред които се появяват разногласия. Първите спорове са относно правилата, предписани от Виная-питака, за начина на манастирско общежитие и специално за възможността да се приемат дарения „в злато и сребро“, т. е. в паричен еквивалент.След около 100 години след паринирваната на Буда Шакямуни в гр. Вайшали е свикан нов събор. Освен разноречията по отношение на дисциплинарните правила между будистите се очертават и някои доктринални различия, най-вече относно разбирането за архата, утвърдил се в ранната сангха като главният носител на целта и смисъла на религиозния живот. Именно тези спорове довеждат до разцепление на сангхата. То се случва, както се предполага, на следващия събор, проведен в Паталипутра (116 или 137 години след паринирваната на Шакямуни).На този събор стхавирите (тхерите) се консолидират като изразители на по-ортокодсална, по-близка според тях до изворите на будизма позиция. Те се придържат максимално близко до първоначалните уставни предписания и отстояват строго принципите на монашеския живот; категорично отричат възможността манастирите да приемат дарения „в злато и сребро“ и считат, че сангхата трябва да остане община на нищи монаси. Смисълът на религиозния живот според тях е да се достигне състояние на архат, т. е. адептът да постигне просветление и нирвана за себе си. От тхерите се обособяват привърженици на схващания за „омекотяване“ на уставните правила, за промяна на разбиранията за архата и архатството, за по-отворена религиозна община. Те оформят махасангха (голяма община).Махасангхиките смятат, че могат да се променят изискванията за храненето, че е допустимо да се приемат парични дарения, да се извършват свещенодействия и да има места за медитиране и извън границите на манастирите, и т. н. На събора монах на име Махадева представя в няколко положения основните им възражения относно разбирането за качествата на архата. По-късно махасангхиките дават началото на второто основно направление на будизма, махаяна (голяма колесница), и наричат „старейшините“ хинаяна, т. е. малка колесница, защото се придържат към задължително изискване за монашество, както и защото основният им стремеж е да достигнат нирвана за себе си. В този смисъл, смятат те, хинаянистите очертават „тесен път“ за спасение.Опит да примири различните групи (никаи) в сангхата прави цар Ашока (Дхармашока, т. е. Ашока Праведният) през ІІІ в. пр. Хр. Неговата роля за утвърждаването и консолидирането на будизма често се сравнява с ролята на император Константин за утвърждаването на християнството. Под време на управлението му на будизма като религия се придава официален статут, свързан с държавните институции; утвърждава се значителната част от литературата, канонична за тхеравада; правят се решителни опити за примиряване на различните групи будисти (с тази цел той става инициатор на следващ събор в Паталипутра през 247 г. пр. Хр.). Ашока изпраща будистки мисионери в различни страни; най-успешна е мисията в Шри Ланка, където мисионер е неговият син.

Карта на будизма хинаяна (тхеравада)

Тхеравада остава основната школа на хинаяна, и всъщност единствената хинаянска школа, която продължава да съществува и понастоящем. В ранната история на будизма от нея филиират други школи, предимно на базата на някои различни интерпретации на основната доктрина в абхидхармичната литература. Според някои източници в хинаяна са се обособили 18 школи, според други те са повече (до 26). Една от първите школи, останала най-влиятелна в ранния будизъм след тхеравада, е сарвастивада, от която се отделят школите вайбхашика, саунтрантика, муласарвастивада (радикална сарвастивада) От някои принципи на тхеравада се различава школата ватсипутрия (по името на основателя й, Ватсипутра) или още вибхаджавада, т. е. учение на отделящите (съществуващо от несъществуващо), която отстоява възгледа за своеобразен личностен континуум в процеса на трасмиграциите и приема съществуване на пудгала (личност), която е необособима от петте скандхи, но не е зависима от тях (оттук и названието пудгалавада, т. е. учение за личността). От тази школа се обособяват още няколко, развиващи възгледите й. Но по-ортодоксалните школи издигат редица аргументи срещу това учение.

От махасангхика се отделят няколко школи, една от които, локуттаравада (учение за висшия свят - лока уттара), аргументира възгледа за трансценденталност на природата на Буда. Във възгледите на тази школа и изобщо в средите на махасангхиките съзряват принципи на махаяна.

Будизмът хинаяна, и по-конкретно тхеравада, се съсредоточава предимно в южни райони на Индия. От Индия се разпространява в Шри Ланка още от времето на Ашока, от Шри Ланка прониква в Мианмар (Бирма), Тайланд, Кампучия, Лаос. След известни разноречия в Шри Ланка се установява възобновена форма на тхеравада.

Будистки храмове в Тайланд