Сарвастивада

Школа на будизма хинаяна. Названието "сарвастивада" произлиза от "сарвам асти" ("всичко съществува"). Важен източник на възгледите на школата е съчинението „Милинда-панха (Въпросите на Милинда)“. То е създадено след приемането на каноничния корпус Трипитака и има формата на беседа: будисткият монах Нагасена отговаря на въпросите на цар Милинда, т. е. на гръцкия цар Менандър, управлявал в Северна Индия през ІІ в.

Основен възглед, който школата отстоява, е че съществуват всички дхарми (феномени, дадености). Дхармите на миналото и на бъдещето присъстват в дхармите на настоящето: дхармите на миналото – като памет на субекта на трансмиграциите, а тези на бъдещето – като негова възможност за предвиждане. Резултатите от миналите действия могат да съзреят в настоящето, а тези на настоящите действия имат принципната възможност да съзреят в бъдещето. Така се запазва единството на субекта на преражданията, представен по-скоро от петте скандхи, които продължават да съществуват след физическата смърт до следващото раждане (радикален въпрос, поставян в споровете между различните ранни школи, е този за субекта на трансмиграциите). Специфично за школата е виждането, че човекът е изначално омрачен от страсти, желания и др., станали причина за неговото незнание (авидя). За разлика от тхеравадините привържениците на сарвастивада смятат, че с достигането на нирвана архатът не придобива неотменни съвършенства и може да се възвърне в самсара, ако изгуби достойнствата на архатството.

За утвърждаването на авторитета на школата важна роля има дейността на цар Канишка, привърженик на идеите на школата. В поредния будистки събор, свикан от него през 86 г. в Кашмир, участват предимно представители на сарвастивада, които приемат своя канонична Виная-питака. Школата запазва реалното си влияние от ІІІ в. пр. Хр. до VІІ в., предимно в северозападни райони на Индия.

 


Начало > Религии > Будизъм > Хинаяна будизъм > Сарвастивада


Реклама