Школа на будизма хинаяна, обособила се от тхеравада през ІІ-ІІІ в. Названието идва от "сутра" и "анта" (край) и обозначава основната нагласа на школата – да осмисли докрай, да доведе до съвършенство идеите, изложени в сутрите. За основател на школата се смята Кумаралата (втората половина на ІІІ в.), към нея принадлежат мислителите Кумаралабху, Васумитра, Шрилата, Хариварман, "късният" Васубандху.

Привържениците на школата се съмняват в авторитетността на абхидхармичните коментари и смятат, че автентичните принципи на будисткото учение са изложени само в "Сутра-питака" (Дхарма-питака), т. е. във втората част на палийския канон. Във възгледите си се различават от сарвастивада по това, че отричат възможността нирвана да се разбира като обичайна реалност и да се обвързва с някаква субстанциалност; тя е непричинена дхарма и има по-скоро понятийна (праджнапти) реалност, представлява дискурсивно потискане, т. е. потискане чрез познанието на четирите благородни истини. Феноменалният свят (психичните дхарми, т. е. данните на съзнанието) са реални, но в нирвана всички феномени угасват, тя е край на всеки жизнен процес, остава само "фино съзнание", независимо от сферата на проявяващото се. Споделят и вече известната и характеризираща махаянските възгледи идея за дхармакая, т. е. абсолютно тяло на Буда. Саутрантика се оказва школа, чиито възгледи са преходни между тези на хинаянистите и на махаянистите, и към V в. нейните привърженици се обединяват в махаянска школа на йогачари-саутрантики. Известният мислител Васубандху Младши (400-480 г., автор на "Абхидхармакоша"), който изразява принципите на саутрантика в късния период на творчеството си, заедно със саутрантиките се приобщава към махаянската школа.