Тхеравада

Основна ортодоксална школа на будизма хинаяна. Названието й произхожда от палийското "тхери", т. е. стари, старейшини (санск. стхавири) и означава "учението на старшите". Тхеравада води началото си фактически от ІІІ събор на сангхата, проведен в Паталипутра (116 или 137 години след паринирваната на Шакямуни), на който в сангхата се обособяват като група (никая) махасангхиките (привържениците на "голяма община"), а "старшите" се консолидират като никая, представяща най-автентично изворния будизъм. В известен смисъл названието тхеравада е синонимно на хинаяна, но те не се самоназовават хиниянисти, а в ранния будизъм се различават и от други школи на ранния будизъм. Тхеравадините създават свои центрове в Южна Индия, и от тук школата се установява в Шри Ланка с дейността на първите будистки мисионери. Като главен център на тхеравадините се утвърждава манастирът Махавихара в Шри Ланка. Тхеравада остава и най-жизнеспособната хинаянска школа, и понастоящем тя е основният представител на идеите и практиките на ранния будизъм.


Монах тхеравадин край храма Баян в Анкор, Кампучия


В своите принципи школата се опира на каноничния корпус Типитака (Трипитака). Учението се оформя на базата на абхидхармичните текстове и на първоначалните изследвания на будистката доктрина. Особено важни са първоначалните изследвания на дхармите като дадености (феномени) и тяхното класифициране. Дхармите са класифицирани на 75 основни двойки, но всички те образуват две големи групи – "вълнуващи се", т. е. подлежащи на съществуване, и "невълнуващи се", т. е. неподлежащи на съществуване. "Вълнуващите се" се разкриват в раждането, пребиваването, изменението и изчезването, обвързаността с тях е причина за страдания и за заблуждения. "Невълнуващите се" или покоящите се не се проявяват, не участват във феноменалния пласт на съществуващото.

Нирвана е принципно различна от самсара и предполага покой, "невълнение". В религиозния стремеж към нирвана човек следва да се освободи от действието на "вълнуващите" се дхарми, а това е възможно благодарение на мъдростта (праджна), която е знание за Дхарма (за четирите благородни истини), на специфичното "знание за нераждането", да медитира върху "невълнението", а също и да спазва обетите. Така адептът може да достигне състоянието на архат. Архатът, който е висш човек, преодолял сам със собствени усилия нечистотата и заблудите на самсара, има и изключителни способности и съвършенства: има най-малко едно екстазно състояние (в нирвана); познава предишните си рождения, състоянията на другите същества и веригата от причинно-следствени връзки; знае трите Веди; владее прийомите на медитация. Приписват му се и свръхестествени способности (иддхи). Съвършенствата му, постигнати в собственото му просветление и нирвана, вече не могат да бъдат изгубени или накърнени. По повод на критичното отношение към архата и архатството като пределна цел, включително и заради егоцентричността, тхеравада отстоява възгледа, че архатът, който достига нирвана, прави най-доброто и за себе си, и за другите. И при по-късното дооформяне на доктриналните си принципи (V-Х в.) тхеравадините не променят тази своя позиция и не приемат аргументите, обосноваващи ролята на бодхисатва.

Сред мислителите на тхеравада се откроява името на Будхагоша (V в.), автор на "Висуддхи-магга" (Пътят на очищението), превел коментарни текстове, направени в Шри Ланка, от местния език (синхалски пракрит) на по-разпространения език пали. Много коментарни текстове са дело на двама автори с името Дхаммапала (VІІ в. и Х в.)



Начало > Религии > Будизъм > Хинаяна будизъм > Тхеравада


Реклама