Нагарджуна

Мадхямика (шунявада) е основна религиознофилософска школа на будизма махаяна; учение за срединния (мадхяма) път, известна и като шунявада (учение за пустотата). Учението на школата се основава на принципи, откривани в каноничните за махаяна книги Праджнапарамита. Основоположник на школата е крупният мислител Нагарджуна (І-ІІ в.). Сред многото му съчинения особено известни са "Мадхямика-карика" (Мнемонични строфи за Срединността), "Ратнавали" (Огърлица от скъпоценни камъни), "Двадаша-мукха шастра" (Шастра за дванадесетте врати), "Виграха-вявартани" (Избягващият спора).Идеите на школата се представят от ученика на Нагарджуна Ариадева (ІІІ в., известни негови съчинения са "Шата шастра", т. е. "Шастра на стоте строфи", "Чатухшатака", т. е. Съчинение в четиристотин строфи), Буддхапалита (V в.), Бхававивека (VІ в.), Чандракирти (VІІ в.).

 Ранното будистко учение за всеобщата причинна зависимост (пратитя-самутпада) се преосмисля в мадхямика в следния аспект: тъй като всичко в света е във взаимна зависимост, то нещата в света (дхармите като дадености, елементи) нямат своя собствена природа и са от тази гледна точка пусти (шуня), т. е. имат условна, относителна реалност. Всички единични дадености възникват от различни причини и нямат собствена същност, поради което нямат и собствено съществуване; те съществуват само съотносително с други единични дадености. Безотносително не могат да бъдат определени и такива категории като покой, движение, субстанция, качество, причинност; сами по себе си не могат да бъдат именувани нито "аз", нито Буда в човешки облик. Така пустотата (шунята) се разкрива в един свой аспект – като всеобща относителност.

Но зад относителната, условна реалност стои истинната реалност (татхата, т. е. таквина). Тя не се поражда от причини, има собствена същност, следователно съществува и е единственото истинно, действително съществуващо. Истинната реалност също се характеризира чрез "шуня", но пустотата се тълкува в друг смисъл: не като обозначаване на относителност, защото истинната реалност е безусловна и абсолютна, нито пък като просто небитие (като отрицателно нищо). В този случай шуня разкрива, както посочва Ф. Шчербатской, безатрибутността, принципната невъзможност всеобщото да бъде определено. Абсолютът е пуст в смисъл, че за него е невъзможно име (нама), което предполага форма (рупа), определеност, атрибутивност; затова пред него може само да се мълчи. Татхата е истинна реалност, тъждествена според Нагарджуна на дхармакая (абсолютното тяло на буда) и на нирвана. Тя може да изглежда феноменална, ако я възприемаме чрез временните, конвенционални имена, но ако превъзмогнем формите и имената, ще я открием каквато е сама по себе си, в нейната абсолютна цялост.

Изключително важен за мадхямиките е въпросът за постигането на истинната реалност. Срединният път е методът на това постигане. Той може да бъде разбран, ако се надмогнат принципите на формалната логика; мисленето следва да стане свободно от принципите за непротиворечивостта, за изключеното трето, от всички конструкции, които правят мисълта двойствена. Преодоляването на обичайните стереотипи на мисленето е начин самото съзнание да се трансформира, а това е необходимо заради достигането на нирвана, т. е. има сотериологично значение. Като единствено средство за постигане на висшата реалност се признава мъдростта – праджна. Праджна не се придобива от външен опит, тя е изначално присъща на човека и се разкрива у него, когато се снемат преградите на мисловните стереотипи. Тя е тъждествена на мъдростта на самия Буда и на дхармакая. От тази гледна точка изглеждащите различни и разделно съществуващи феномени (дхарми), или самсара, са прояви на дхармакая, т. е. на татхата, т. е. на нирвана. Според принципите на учението за средината не може да бъде доказано, твърди Нагарджуна, нито битието, нито небитието. Нирвана не е нито битие, нито небитие, тя е също шуня и поради това не може да й се даде определение. Но не може да има нищо различно от нирвана и в този смисъл самсара не е различна, а тъждествена на нирвана. В това тъждество се открива единството на всичко чрез буда-природата (татхата) на всяко нещо. В своята буда-природа всички са равни, равни са като потенциални носители на тъждеството на самсара и нирвана. Или, с други думи, всички са равни пред последната религиозна цел, като потенциални участници (причастващи) в абсолютното тяло на Буда (дхармакая), равнозначно на буда-природа (татхата), равнозначно на нирвана. Но да се постигне тъждеството на самсара и нирвана се смята от мадхямиките за много трудно, труден е пътят на всеки човек и той зависи и от неговите деяния (карма). Някои са способни да постигнат просветление за миг, но повечето преминават през верига от прераждания.