Учението за трите тела на буда (трикая) представлява идейна основа на махаяна и на ваджраяна. То се оформя в периода VII-ХI век и негов израз става митологичният модел, придобил окончателния си вид в тибетския будизъм.

Според това учение има едно най-висше равнище отвъд всичко видимо и изразимо, абсолютно тяло на Буда, или тяло на Дхарма (дхармакая). В митологичните представи това равнище се изразява от ади-буда. Дхармакая, или абсолютното тяло на Буда, присъства във всичко, равнозначно е на нирвана и разкрива тъждеството на самсара и нирвана. Ади-буда е мислен като безкрайно живо същество.

Следващото равнище е това на идеалното тяло на буда (самбхогакая). То възниква чрез съзерцание (дхяна); или, чрез съзерцание ади-буда създава петима дхяна-буди (буди на съзерцанието), олицетворяващи следващото, второ йерархично равнище: равнището на идеалното тяло на Буда. В митологичния модел дхяна-будите са пазители на свещения център и на четирите посоки на света: в центъра е дхяна-буда Вайрочана, пазител на изтока е Акшобхя, на юга - Ратнасамбхава, на запада - Амитабха, на севера - Амогхасиддхи. На това второ равнище Буда присъства във всезнаещи и всеблаги същества, които са свръхестествени и са достойни за почитание.

Петимата дхяна-буди, олицетворяващи идеалното тяло на буда: в центъра - Вайрочана, изток - Акшобхя, запад - Амитабха, юг - Ратнасамбхава, север - Амогасиддхи (детайл от мандала)

Третото равнище е това на конкретното тяло на Буда (нирманакая), т. е. на въплъщенията в облика на земни буди и бодхисатви. В основния митологичен модел са представени петима бодхисатви и петима земни буди.

В учението се откроява неабсолютността, относителността на конкретното земно съществуване на будите, при което Сидхарта Гаутама се оказва един от въплътените буди. Той изразява на това равнище абсолютността на Дхармакая. Но не бихме могли да го мислим като просто човек - това също би било резултат на невежество, понеже той е неотменно част от абсолютно цяло, намиращо само временен външен израз.