Йогачара (виджнанавада) е основна религиознофилософска школа на будизма махаяна; следващи пътя на йога (йога в широк смисъл, като път на усъвършенстване), или учение за съзнанието (виджнана). Първите лидери на школата са Майтреянатха (ІІІ в.) и Асанга (315-380). Сред известните съчинения, представящи основни идеи на школата, са "Махаянасутраламкара" (Украшение на сутрите на Махаяна) на Майтреянатха, "Махаяна самграха" (Свод на Махаяна). Крупни мислители на школата са Васубандху Старши (ок. 320-380, автор на множество съчинения, коментиращи махаянските сутри) и Дигнага (480-540).

Принципите на школата се оформят в контекста на осмислянето на пътя на бодхисатва. Степените (бхуми) на бодхисатва се коментират в първото фундментално за школата съчинение "Йогачара-бхуми шастра" (Трактат за степените на практикуване на йога), чиито автори Майтреянатха и Асанга. По пътя на обучение бодхисатва преодолява препятствията на пороците, но той също така трябва да снеме преградите пред познанието на истинната реалност (татхата), която е недвойствена. Зад феноменалния свят, представляващ поток от проявени в двойственост дхарми, които са само представи на съзнанието, се крият негови непроявяващи се основания, недосегаеми за представната дейност на съзнанието. Така се открива и тяхна "сама по себе си" (свабхава) природа или същност.

В центъра на вниманието на мислителите на школата е съзнанието, което единствено може да се отъждестви с тази сама по себе си същност. Дхармите на съзнанието са представени на три равнища. На първото равнище дхармите са шест: петте са свързани с петте сетива, а шестата е тази на представите, и те са свързани с преходния външен свят. Следващото равнище е манас, обобщаващо данните от първото равнище; то също заблуждава, защото представя "аза" като реален. Третото равнище представлява съзнанието-хранилище (алая-виджнана).

Алая-виджняна се разглежда в два аспекта: тя е хранилище, което крие семената на всички дхарми, проявяващи се във външния свят и в само привидната реалност на "аза". В себе си, в своя истинен аспект тя съдържа и семената на дхармите, които са независими от преходното и са благоприятни за постигане на просветление и нирвана. В своя абсолютен аспект алая-виджнана е самосъзнание, то е единствената истинна реалност. Да се постигне то ще рече да се постигне нирвана, а това може да стане чрез йогистки практики и чрез интуитивна мъдрост (праджна) – така ще се преодолее двойствеността на сетивния и на мисловния свят и ще се открие тъждеството на самсара и нирвана. Семената в алая-виджнана са потенциите на всичко, което се проявява и всичко проявено има своя източник в алая-виджнана. Сама по себе си тя е покояща се, недейна, но се привежда в действие от манас, т. е. от категориалното съзнание - то задвижва алая-виджнана, извличайки от нея семената. Манас трансформира импулсите от първото равнище в семена и обратно. Семената се категоризират на универсални и индивидуални, а също и на добри и лоши, т. е. благоприятни и неблагоприятни за спасението. Ролята на манас се оказва отрицателна в определен аспект – той раздвоява, обособява едно от друго. Затова усилията на адепта следва да са насочени към това да бъде потисната дейността на манас. Така алая-виджнана може да възстанови покоя си и да даде възможност на висшата мъдрост (праджна) да се разкрие в нея. Праджна, свръхсъзнателната мъдрост, е отвъд всяка двойственост и е същинската опора за спасението. Единствено в недвойствеността на мъдростта може да се прозре тъждеството на самсара и нирвана, а това означава адептът да се отъждестви с просветлението на Буда и с нирвана. Не всички същества обаче са в състояние да достигнат това равнище на прозрение и следователно не всички са в състояние да достигнат нирвана, има и такива, които са обречени да блуждаят в самсара.