Висша, отвъдпределна съвършена мъдрост, интерпретирана като интуитивна мъдрост. Основно понятие във всички будистки религиознофилософски учения. Праджна се разкрива в просветлението като освобождаваща мъдрост, без която не е възможна нирвана, или, иначе казано, в праджна е същността на самото просветление. Тя не е зависима от човешкото постигащо познание, по смисъл и функции в будистката духовната традиция е сходна със София (Премъдрост, Божия Премъдрост) в гръцката антична култура и в християнството. В праджнапарамитската литература се интерпретира като превишаваща битието и небитието, като съвършенство, в което няма недостиг, като "майка" на всички буди и бодхисатви, от която произтичат и всички възможни човешки добродетели. Праджна има и митологичен израз: според митологичните представи в махаяна и ваджраяна тя е женско съответствие на всеки дхяна-буда, напр. женски аспект на дхяна-буда Вайрочана е Ваджрадхатешвари, на дхяна-буда Акшобхя - Лочана, на дхяна-буда Ратнасамбхава - Мамаки, на дхяна-буда Амитабха - Пандаравасини, на дхяна-буда Амогхасиддхи – Тара.