Форма на будизъм, обособила се от махаяна на основата на специфично почитание на дхяна-буда Амитабха като покровител на чистата земя Сукхавати, т. е. земя на радостта.

В идейните предпоставки на школата се полага възглед за още едно, "четвърто тяло на буда", тяло на блаженството, което се прибавя към трите, обсъждани в класическата доктрина на махаяна за трикая. Основополагаща митологема за привържениците на школата е тази за обет, който дхяна-буда Амитабха е дал преди много калпи – да отведе всички чувстващи същества от света на страданията (полето на действие на буда Шакямуни) в своята Чиста земя, мястото на последното блаженство. Духовните водачи на школата откриват като предшественици на отстояваните в нея възгледи и практики такива крупни мислители на махаяна като Нагарджуна и Асанга.

Будизмът Чиста земя (Джинту) се установява в Китай и получава широко разпространение в Япония (Джодо, амидизъм).

Амида, Великият буда (дайбуцу)


Буда Амитабха (Амида), покровителят на Чистата земя