Кръговрат на прераждащи се (трансмигриращи) същества (букв. блуждаене). В двойката категории "самсара-нирвана" понятието изразява значение противоположно на това на нирвана. В Бенареската проповед на Буда Шакямуни като причина за самсара се посочва жаждата (тришна) за съществуване (и не съществуване). Тази жажда възниква поради незнание (авидя), по-точно поради непознаването на истинното, което става и причина човек да възприема петте скандхи (агрегати) като същинското си "аз". Според една от най-ранните канонични книги, "Сутра за зависимия произход (пратитя-самутпада)", в зависимост от незнанието възникват нагласите, от нагласите възниква познанието, от него - името и формата, от тях - шестте сетивни сфери - на окото, на слуха, на обонянието, на езика, на тялото и на мисленето (манас, или ум, схващащ минали събития, т. е. памет, асоциира се с вътрешно сетиво), в зависимост от тях възниква допирът, от него - усещането, в зависимост от усещането възниква жаждата, жаждата поражда привързването, а от привързването възниква съществуването, в зависимост от съществуването възниква раждането (появата на съществата), в зависимост от раждането възникват старостта и смъртта. Непрекъснатото раждане, стареене и гибел са неотменни характеристики на емпиричното съществуване, и то е потопено в страдание, обхванато е изцяло в самсара, или, иначе казано, емпиричното битие е самсарно битие. Смисълът на религиозните усилия на будиста е в това да преодолее самсара, т. е. да достигне нирвана. А това е възможно чрез спасително знание и унищожаване на жаждата.

В самсара са въвлечени всички същества от шестте сфери (от общо десетте) на йерархизираното митологично пространство: нарака (ад, който има няколко равнища и е място на временно пребиваване), преталока (свят на претите, вечно гладни духове, които са били алчни в предишни рождения), животни, хора, асури (девалока, свят на божества). Извън самсара са сферите на небесата, шраваките (учениците на Буда), пратйекабудите, бодхисатвите и будите.

Самсара, интерпретация в тибетския будизъм

Във възгледите на хинаянските школи самсара е принципно различна от нирвана и противоположна на нея. Поради това и религиозният живот следва да бъде в изолация от света. Според основни принципи на махаяна нирвана винаги се съдържа потенциално в самсара, или, както гласи една от формулировките на Нагарджуна в "Мадхямака-карика (Мнемонични строфи за Средното учение)", "между самсара и нирвана няма разлика, както няма разлика между нирвана и самсара".