Сидхарта Гаутама, или Шакямуни (мъдрецът от рода Шакя) се приема почти единодушно от изследователите за историческо лице, макар че животът му често се представя в ореола на легенди и митологеми. Роден е около 560 г. пр. Хр. в Лумбини селището, близо до град Капилавасту (на територията на днешен Непал). Според легендите неговата майка Майя (Махамая, т. е. Великата Мая) била най-добродетелната от земните дъщери. Говори се и за негово чудодейно зачатие, случило се в пещера. Легенди разказват още, че самият Буда избрал срединната земя на Индия (митологичната Джамбудвипа, сакрален център на света), на която да се въплъти, както и своята майка и знатния си баща Судходана. На Сидхарта Гаутама било предсказано, че или ще стане "земен цар" (чакравартин), или ще се отдели от света и ще стане отшелник. За да избегне за своя син участта на отшелничество, бащата на Сидхарта Гаутама го обградил от света, като му създал условия за охолен живот в три двореца за трите сезона на годината. За детството и юношеството на Буда също са създадени много легенди (че сянката на дърво не се отмествала, за да пази младенеца; че когато родителите му го завели в храм, статуите на боговете му се поклонили). С воински подвизи, както се полага за кшатриите, Сидхарта спечелва младата си съпруга. С нея и със своя син Рахула той живее несмущаван от бедите на света, докато този покой не се нарушава от срещи с грохнал старец, с болен човек, с погребение и вероятно с аскет: това са неговите срещи със старостта, с болестта, със смъртта и с отшелничеството като възможен (практикуван в брахманизма) изход от страданията на света. Тези срещи го подбуждат да предприеме странстване, за да търси път за избавление.Двадесет и девет годишен, той изоставя предишния си начин на живот и се присъединява към петима аскети. Заедно с тях странства по долината на р. Ганг, подлага се на самоограничения, на лишение от храна, на изпитания на тялото. Но това само изчерпва силите му и не просветлява съзнанието му. Край селището Гая, наречено по-късно Бодхигая, след продължителна медитация под свещеното дърво "бодхи" (дърво на просветлението) Сидхарта достига достойнството на Буда - получава просветление. С проникнат от безкрайната светлина вътрешен взор той обхваща в едно всички свои предишни рождения, състоянието на всички същества в самсара, както и цялата верига от причини (свързващата всичко в света причинно-следствена верига). Тогава, както гласят преданията, той е подложен на последно изкушение от злия демон Мара с неговите дъщери, наричани Страст, Грижа и Наслаждение, за да се потопи окончателно в нирвана и да не може да проповядва Учението (Дхарма). Устоял на това изкушение, 35-годишният Буда Шакямуни се връща в света и в град Бенарес (Варанаси) произнася своята първа проповед (Бенареската проповед за четирите благородни истини и осемстепенния път).

Едва ли може да се каже, че Сидхарта Гаутама прави радикални опити за реформиране на брахманизма. Но учението му, което предлага път за освобождаване от безкрайните прераждания, открива нов смислов хоризонт пред религиозния човек. Следвайки това учение, той вече не е скован от естествения си кастов произход. Пред Дхарма са равни всички, независимо от варните, и да постигне просветление и нирвана може всеки човек.

Заедно със свои ученици и сподвижници той основава сангха (самгха), монашеска община на бхикшу и бхикшуни (нищи монаси и монахини). Проповедите и цялостната си дейност осъществява в царство Магадха, управлявано тогава от цар Бимбисара. В продължение на четиридесет и пет години Буда проповядва и умножава последователите си. Преди своята паринирвана Сидхарта Гаутама отново споделя в беседа с близкия си ученик Ананда основни принципи на учението и завещава "тройно огледало": вяра в Буда (за да се вярва в това, че след първия Пробуден Будността никога вече не може да бъде изгубена), вяра в Истината (Дхарма) и вяра в Сангха.

Смъртта си Сидхарта Гаутама посреща в Кушинагара около 80-годишен. За будистите това е негова доброволно приета последна нирвана (паринирвана), след смъртта на преходното тяло той остава да живее проповядваната от него истина и чрез нея е вечно жив в съзнанието им. Праха от изгореното тяло на Учителя будистите полагат заедно с други свещени реликви в свещени ковчежета (ступи) и върху тях се издигат мемориални храмове. Наричат го още Татхагата (тъй дошъл, с добро дошъл), Сугата (създаващ добро), Ананда (блажен), Джина (победител) и с други имена, обозначаващи неговите съвършенства.

Сред ранните източници за живота на Буда Шакямуни е "Махапариниврана-сутра", а първи по-цялостни представяния на жизнения му път и деяния са "Лалитавистара", "Будхачарита"(Деянията на Буда) на Ашвагхоша, "Махавасту".

В махаяна и ваджраяна Буда Шакямуни е един от изразителите на „земното тяло на Буда“ (нирманакая), покровител на посоката запад, въплъщение на "тялото на Дхарма" (Дхармакая). В митологичния модел е свързан с дхяна-буда Амитабха и с бодхисатва Авалокитешвара.

Животът на Буда (BBC)