Особено влиятелна става школата Гелуг (Гелугпа; школа на добродетелните, на целомъдрените). Неин основател е Дзонкапа (1357-1419), монах от североизточен Тибет, който установява като център на школата манастира Ганден и привлича много ученици. Гелугпа възобновява традициите на школата на Атиша (Кадампа). Самият Дзонкапа е посветен в постепенния път на бодхисатва и се придържа към възгледите за постепенно просветление. Автор е на редица трактати (13 тома в коментарния корпус Танжур), в които коментира и развива основни положения на будистката доктрина. Придържа се към разбирането за пустотата (шунята), според което висшата реалост (татхата, дхармакая) е свръхпредикатна (тиб. мед-гаг).

В доктрината се съчетават принципи на мадхямика, на Гухясамаджа тантра и Калачакра тантра. Дзонкапа реформира монашеския живот, въвежда по-строги правила за монасите на основата на Виная, включително изискване за безбрачие, основава няколко манастира, които стават притегателни центрове за много будисти, ограничава някои езотерични тантристки практики. Наричат принадлежащите към монашеската общност Гелугпа още „жълтошапковци“ по цвета на шапките и облеклото им. Възрастването в монашеската общност се определя от степента на добродетелност.

Манастирът Дрепун