Развитието на будизма в Тибет е свързано с дейността на влиятелният индийски мисионер, бенгалският учител Атиша (982-1054). Свои тантристки възгледи той излага в трактата „Светилник по пътя на просветлението“. Проповядва принципите на Гухиясамаджа тантра, развива идеите за очищение на ума и общоприетите в махаяна възгледи за пустотата и за състраданието. На тази основа се проработват специфични за ваджраяна прийоми на медитация върху пустотата и състраданието. В резултат на дейността на Атиша в Тибет се установява и получава широко разпространение специфичен за ваджраяна култ към Авалокитешвара (Ченрези) и към Тара, неговата женска ипостаса (праджна).

Авалокитешвара-Ченрези

В монашеската школа Кадам (Кадампа), създадена от Атиша и неговия ученик Дромтон (1005-1064), ваджраянските принципи и практики се съчетават с традиционни правила на Виная. Приема се като резонен пътят на постепенно просветление (тиб. лам рим). Специално внимание се обръща на изследването на сутрите. 

Ежегоден летен празник на Кадампа