Решаващо значение за разпространението на будизма в Тибет има дейността на Падмасамбхава (Роден от лотос), индийски тантристки учител, обявен от тибетците за първия гуру Ринпоче (Драгоценен гуру). С неговото име, както и с това на Шантиракшита, се свързва началото на първата тибетска школа Нинма (Нинмапа), той основава и първия будистки манастир. Той и първите адепти на тази школа имат за свой идеал съзерцанието на Великото Съвършенство. В проповядвания от Падмасамбхава вариант на ваджраяна основни са принципите на анутара тантра, при която будистът се стреми да се отъждестви с визуализиран буда или бодхисатва.

През ХІІ в. след известно прекъсване школата Нинма възобновява дейността си, привържениците й се позовават на съкровище, завещано от Падмасамбхава и Вималамитра в скрити тантристки книги. Доктрината на школата е систематизирана от Лонгчен Рабджампа. Великото Съвършенство се интерпретира като осъществяване на изначалната чистота на знанието, а тя е тъждествена на буда-природа (татхата), т. е. на нирвана. Особено влияние тази школа има от ХVІІ в. Към нея принадлежи петият далай лама (1617-1682).

Манастирът Паюл/Баю на нинмапа в Съчуан, Китай