В друг аспект се развива традицията, основана на принципите на „Хеваджра тантра“. Началото на тази традиция се свързва с тантристкия учител Вирупа и неговия тибетски ученик Дрокми (992-1072). В основата на учението се полага схващане за три съзерцания: на нечистотата на съществата в самсара; на духовния опит, т. е. пътя на бодхисатва; и чисто съзерцание на буда-природата, равнозначно на просветление. Хеваджра (О, ваджра) се приема в митологията на ваджраяна като причина на битието, еманация на дхяна-буда Акшобхя, олицетворява мъдрост и състрадание, а в култа е обект на медитация в качеството на идам. В контекста на тази традиция се създава школата Сакя (Сакяпа).

Школата е създадена през 1073 г. от Кончог Гиалпо от рода Хон и в протежение на цялата й история нейните лидерите принадлежат към този род. В Сакяпа се съчетават йогистки практики, поклонение на различни тантристки божества и принципи от сутрите. Доктрината й е наречена „Пътят и неговите плодове“ и в основната си насоченост представлява аргументиране на самсара и нирвана като неотделими и представляващи изрази на ясната светлина и пустотата. От адептите на школата е впечатлен Хублай хан, монголският владетел на Китай, което се оказва решаващо за проникването на будизма в Монголия. Школата създава свой център за обучение и изследвания. И в двете й по-късни филиации, Нгорпа и Царпа, се отделя много внимание на изследването на будисткото учение.

В манастира Тарлам в Катманду, Непал: Негово светейшество Джигдал Дагчен посвещава монаси в учението Ламдре (Пътят и неговите плодове)

Ваджраяна будисти в Монголия