През през Х в. става особено популярна книгата "Калачакра тантра". Идеите за Калачакра (Колело на времето) са проповядвани от индийския тантрист Саманатха и постепенно създават доминираща тенценция в тибетския будизъм. Учението представлява компендиум от знания в различни сфери, най-вече астрономически, астрологически и лечителски, разкриващи хармонията на макрокососа и микрокосмоса. В митологията на ваджраяна става особено популярна представата за Шамбала, описана в "Калачакра тантра" като митична земя на север от Тибет, праобраз на бъдещо съвършено универсално царство (представите за Шамбала като "царство" на езотеричното знание се интерпретира по своеобразен и твърде чужд на традиционните будистки възгледи начин в синкретичните теософски учения).

Митичната Шамбала

Като практическа система Калачакра предполага да се практикуват шестте равнища на йога с цел да се постигне вътрешна трансформация на адепта; смята се, че тя внася благоприятни трансформации в макрокосмоса (опора на тези възгледи и тук е водещата идея за тъждество на самсара и нирвана). В ритуалната практика обект на съзерцание е мандала като символ на "колелото на времето". На основата на астрономическите знания, представени в учението, е създаден тибетският календар.

Дворецът Потала в Лхаса със символите на калачакра