Конфуциански канон

Съдържа основен и вторичен корпус от свещени книги. Основният корпус е канонизиран по времето на Конфуций, самият той е обработил съставящите го класически книги, които са били първоначално шест, но до нас са достигнали пет. Съставката „дзин” в названията на четирите от тях означава „книга”, но по правило класически текст.

Класическото петокнижие включва:

  1. „И дзин“ (Книга на промените, или на превръщанията). Създадена е като гадателска книга вероятно през Х в. пр. Хр. Според древно предание от Жълтата река изплувал дракон, който имал на гърба си тъмни и светли петна: те били разчетени като осем триграми - комбинации от прекъснати и непрекъснати черти, изразяващи съответно Ин и Ян. От триграмите при техните комбинации се образували 64 хексаграми, и тези хексаграми - всяка от тях е символ от шест линии - съставляват съдържанието на „И дзин“. Особено внимание при предсказването с помощта на хексаграмите се обръща на превръщанията им - тези превръщания съответстват на определени преходи в съдбата на хората. Конфуций прави основно тълкуване на книгата.
  2. „Ши дзин“ (Книга на песните). Съдържа древна поезия (също от около Х в. пр. Хр.), събрана и обработена от Конфуций. Основен мотив в „Ши дзин“ е всесилието на Небето (Тян) и присъствието му в Поднебесната (Тянся). Небето се възпява като баща и майка, то ражда човека, то дава на Поднебесната и на човека тялото, то задава правилата на отношения между хората. Синът на Небето е този, който единствен познава волята на Небето: той е на върха на йерархичната пирамида в Поднебесната, господар, чиято власт е дадена от самото Небе. Книгата съдържа още песнопения, изразяващи почитанието към предците, както и такива, които са свързани с обичаите и всекидневния живот на хората. Конфуций препоръчва на младите да четат „Ши дзин“, защото в нея няма нищо порочно.
  3. „Шу дзин“ (Книга на историята). Древна история от времето на императорската династия Яо до Шан, която обхваща седемнадесет века (до VII в. пр. Хр.). За конфуцианеца историята е значима, защото представя древни образци, които да бъдат следвани. Описанието на историята е във висока степен митологизирано.
  4. „Ли дзин“ (Книга на ритуала). Съдържа ритуални правила, които да се следват във взаимоотношенията на хората (между императора и поданиците, по-възрастните и по-младите, родителите и децата).
  5. „Чун-цю“ („Пролет-есен“, или Летопис на пролетта и есента). Летопис на княжеството Лу за периода от VIII в. до около V в. пр. Хр.

Част от основния канон е още една книга, Книга на музиката (Юе дзин), която не е достигнала до нас.

Вторичният корпус, четверокнижие, е утвърден по времето на династията Хан (от ІІ в. пр. Хр.) и включва следните книги:

  1. „Да сюе“ (Великото учение), която съдържа учение за принципите и пътя на самоусъвършенстване на човека според Конфуций;
  2. „Джун юн“ (Книга за златната среда), в която се представят принципите на равновесността и хармонията;
  3. „Лун юй“ (Аналекти), книга с беседи и разсъждения на Конфуций;
  4. „Мън-дзъ“ - книга, в която се излагат възгледите на крупния мислител и възродител на класическата конфуцианска традиция Мън-дзъ (372-289 г. пр. Р. Хр.)

 

 

 

 

Начало > Религии > Конфуцианство > Конфуциански канон