Дзюндзъ

Дзюндзъ означава „благороден мъж“; така се разбира съвършеният човек в антропологичната парадигма на конфуцианското мислене. Дзюндзъ, „синът на Небето“, е според Конфуций „кръг и е несравним“, за разлика от нищожния човек (сяо жън), който е „син на Земята“, не е кръг и е сравним. Така дзюндзъ се предполага като непознаваем, доколкото сравнимостта е предпоставка за познаваемост. Дзюндзъ всъщност се издига в качеството на идеал, макар че се описват негови конкретни характеристики.

Конфуций смята, че макар и изключително рядко, човек може да срещне дзюндзъ, но нито той самият, нито който и да било от преките му ученици и последователи може да бъде смятан за дзюндзъ. Дао на дзюндзъ не може да бъде измерен, докато на сяо жън може, а това предполага, че дзюндзъ се отъждествява със самата мяра: тя измерва всичко и единствено тя не може да бъде измерена. Бидейки благороден (по произход, т. е. с аристократично потекло), дзюндзъ притежава вродено знание (за „ли“), докато сяо жън няма такова вродено знание. Благордните мъже са тези, които имат духове, и човек трябва да служи на тези духове, като се държи на разстояние от тях. Ето защо благородните мъже трябва да имат храмове на предците.

Дзюндзъ е активен, понеже основанията му са във вечно движещото се Небе (това намира израз в символиката на кръга), докато сяо жън е пасивен (основанията му са в Земята, символизирана от неподвижния квадрат). Дзюндзъ остава недосегаем от промените в Поднебесната, докато сяо жън е потопен в тези промени. Дзюндзъ изразява добродетелта (дъ), тя е узнатата от него сила на дао. Постигнал дао, той остава винаги взискателен към себе си и се прониква от човеколюбие (жън), усъвършенства се заради покоя на другите, грижи се милостиво за тях, води ги в съответствие с дълга (и) и завършва този път чрез доверие (син).

Дзюндзъ би бил идеалният справедлив управник и вероятно реален израз на дзюндзъ Конфуций открива в древните управници Яо и Шун (от „златния век” при династията Джоу). Мисията на дзюндзъ, респективно на такъв управник, е „пастирска“, или, с други думи, функцията на пастир (универсална за религиите), който обхваща множественото в единство, се носи в конфуцианството от дзюндзъ. Ритуалът (ли) е средството, чрез което той осъществява тази функция. В „Лун юй” Конфуций посочва девет неща, за които дзюндзъ следва да се грижи: когато гледа, да вижда; когато слуша, да чува; лицето му да е приветливо, а в постъпките му да има почтителност; в речите му да има искреност, а в делата му – уважителност; да се допитва до другите, когато се съмнява в нещо; да мисли за последствията от гнева си; да помни за дълга, когато взема нещо.

В какво се изразява „златната мяра“, чиито носител в света на несъразмерното е дзюндзъ? - според Конфуций тази мяра намира израз в това човек да не е прекомерно гневлив, нито прекомерно негневлив. В нравствен план и в контекста на проблема за такава "златна средина" Конфуций издига императив човек да не прави това, което не желае за себе си, за да няма вражда в семейството му и в държавата. Да се придържа строго към този императив успява само този, който има съвършенство на добродетелта (дъ). Такова съвършенство обаче се постига трудно и не се среща често вечна преданост към пределното съвършенство, а достигането до такъв предел е приоритет на дзюндзъ. Тогава той вече не просто има жън, а става тъждествен с жън.



Статуя на Конфуций пред храма му в Пекин


Начало > Религии > Конфуцианство > Дзюндзъ


Реклама