Исторически екскурс

По време на управлението на династията Джоу, започнало от Х. в. пр. Хр., се полагат основите на китайската култура. Принц Джоу, с когото започва това управление, се превръща в легенда и образец на идеален управник. В началото на периода на Източен Джоу (771-221 г. пр. Хр.) се формира класическата китайска култура, създадени са класическите книги (дзин), които Конфуций обработва и тълкува.

При династията Цин (221-206 г. пр. Хр.), от която води наименованието си Китай и при която се установява империя, носителите на управлението са повлияни съществено от принципи и норми, предписани от школата на легистите, т. е. законниците (фа дзя). Конфуцианците са решителни опоненти на легистите (особено по въпроса за наказанията), а също и на моистите (мо дзя, наричани така по името на лидера на школата Мо-ди, проповядващи равенство и нищожност на знатния произход).

Официална държавна доктрина конфуцианството става при династията Хан (206 г. пр. Хр. - 220 г.). Но даоизмът по това време е също много влиятелен, а в началото на ІІ в. в Китай прониква будизмът, който скоро става твърде популярен и придобива статута на третата по значимост религиозна традиция в китайската културна история. През този период се утвърждава култ към самия Конфуций, от началото на ІІІ в. пр. Хр. започват да се издигат храмове в негова чест, в които се правят жертвоприношения; към VІ в. такива храмове има във всички по-големи китайски градове. Култът към Небето става изключителна прерогатива на императора. Същевременно ритуалната страна на религията започва да се формализира, да се превръща във външен церемониал. През VІІ в. (630 г.) се регламентира като задължително и издигането на конфуциански храмове във всяка префектура.


Към дома, храма и гроба на Конфуций в Куфу, провинция Шандун

В средновековната епоха, след период на значително влияние на будизма, настъпва възраждане на конфуцианството като коренна религиозна традиция.

При династията Сун (960-1280) то отново става държавна религия. Конфуцианството преживява нов подем и получава приоритет в религиозния живот. На практика то остава официалната религия на държавно равнище до краха на империята през 1912 г., като съсъществува с другата коренна традиция – даоизма, както и с будизма в негова подчертано „китаизирана“ форма, и с проникналото от ХVІ в. христианство (първоначално чрез мисия на йезуита Матео Ричи), и с исляма (от VІІІ в., но особено от времето на монголското владичество).


Храмът на Конфуций в Куфу

Конфуцианците нямат единна религиозна организация и вероятно това е една от причините регламентирането му да се извършва на равнището на държавните институции. Няма свещенство, духовни лидери са учителите по ритуал (ли).



Храмът на Конфуций в Пекин


Храмът на Конфуций в Нанкин, Китай



Начало > Религии > Конфуцианство > Исторически екскурс


Реклама