Култ към небето

Централният култ, установен от Конфуций. Този култ е обоснован от разбирането за Небето като живопораждащо начало, всесилно и всеприсъстващо; земята на китайците е Поднебесна (Тянся), т. е. названието й е съотносително с Небето.

От Небето произлиза човешкият род и затова то е „баща и майка“, задава нормите на правилни отношения, хармонизира ги чрез „златна мяра“ (джун юн). Наличието на воля, самосъзерцанието и съзерцанието на Небето го приближават в съзнанието на конфуцианеца към такава висша реалност, която обикновено се тълкува като личностна. Съзнанието на човека е съзвучно с ритмиката на пораждания от Небето живот, то е така структурирано, че е по принцип способно да възприеме и да проецира в своя живот „златната мяра“ и естествения жизнен ритъм, пораждан от Небето. Но единственият, който може да узнае волята на небето, е „синът на Небето“, какъвто е за Конфуций и неговите преди ученици дзюндзъ („благородният мъж“). Когато като такъв китайците започват да възприемат императора, на него единствено се дават правомощията да оказва почитание на Небето. Вероятно достатъчно аргументи за това се черпят и от възгледите на Мън-дзъ, който издига в качеството на идеал човеколюбивото управление на Поднебесната или „просветеното“ господство: самото Небе е дало на управника Поднебесната и управляваният народ вижда действията на своя управник също както ги вижда Небето.



Храмът на Небето в Пекин: конфуциански празник на плодородието



Начало > Религии > Конфуцианство > Култ към небето


Реклама