Даоизмът е духовна традиция, в която религията на Дао открива основанията си в мистичната философия на Дао. Даоската религиозна традиция нарича себе си Дао дзяо (учение за Дао), като се саморазличава от анимизма и фолклорната религиозност (шън дзяо), както и, след проникването на будизма в Китай, от Фо дзяо (будисткото учение).

Даоското учение, Дао дзяо, или още Дао дзя (т. е. даоската школа) възниква в предимперския период на Китай. Неговите принципи са изложени в трактата „Дао Дъ дзин”, за чийто автор се приема Лао-дзъ. Към появата на „Дао Дъ дзин” сред китайците са разпространени вярвания в множество божества и духове и шамански практики. Даосите свързват възникването на своята традиция с легендарния Жълт Император (Хуанди) и приемат, че Лао-дзъ е негово въплъщение.

По потенциала си Дао дзяо е универсалистка религия, в нея не се съдържат компоненти, обвързващи я с националната идентичност на китайците или с държавността, както е при конфуцианците. Но поради исторически обстоятелства и вероятно поради това, че не се утвърждава единна религиозна общност, този потенциал остава неосъществен.

разпространение

Освен в Китай даоската религия има разпространение в Корея, оказала е значително влияние върху японската култура; понастоящем даоски общности има и на Тайван (тук се заселва „небесният учител” от 64-то поколение на рода Джан, рода на Небесните наставници), в Хонконг, както и в страни, където има общности на китайци емигранти (напр. Сингапур, Малайзия). Има данни за 20 млн. души, принадлежащи към даоската традиция. Според изследвания даосите и конфуцианците наброяват общо около 394 млн. души.