школа маошан

Школата Шанцин (школа на Висшата чистота), станала по-известна като школа Маошан (Школа на планината Мао) води началото си от втората половина на IV в. Центърът на школата се установява в свещената планина Мао в Дзянсу, Южен Китай (близо до днешния град Нанкин), където е мястото на първия монашески скит.

Маошанската школа е силно повлияно от възгледите на Гъ Хун (Баопу-дзъ) за алхимията като средство за безсмъртие. На Ян Съ, родственик на Баопу-дзъ, се явяват във видение безсмъртни. Подчертано визионерски настроени, съграждащи възгледите си на основата на подобни видения, привържениците на школата разширяват палитрата от медитативни техники и алхимични практики, съчетавайки ги с някои принципи на школата на Небесните наставници. Маошанците се утвърждават като най-влиятелните представители на „високата” алхимия, и това вероятно се дължи както на обстоятелството, че черпят от най-чистия извор на алхимичното учение, трактата „Баопу-дзъ”, така и на авторитета на Тао Хундзин (456-536 г.), философ и лечител, систематизирал и популяризирал религиозната литература на маошанските даоси.

школа линбао

Школата Линбао (Школа на Духовната драгоценност) е езотерична, привържениците й търсят тайно знание, скрито в класическите книги, особено в „И дзин”, занимават се с гадателство на основата на тълкуване на пророчества и на сакралната символика на числата. В медитативната практика на школата се утвърждава визуализиращото съзерцание.

Даоският храм Черният дракон ( Драконовият фонтан) в Кунмин, провинция Юнан, югозападен Китай