Дао дзан буквално означава съкровищница на Дао и представлява корпусът на религиозна литература на даоизма.

Най-ранното описание на даоски религиозни книги е направено през ІV в. от Гъ Хун в трактата му "Баопу-дзъ"; той представя 250 съчинения, подредени в няколко рубрики. Но фактически първият вариант на Дао дзан е подготвен в пълен и систематизиран вид през V в. от Лу Сю-дзин. Опирайки се на подборката и на систематизацията на книгите от Гъ Хун, той събира свързаната с даоската традиция литература в три основни части, наречени "вместилища" или „проникновения” (дун/тун – пещера, вместилище/проникновение):

• "Вместилище на истинното" ("Проникновение в истинното"),
• "Вместилище на съкровеното" ("Проникновение в съкровеното"),
• "Вместилище на духовното" ("Проникновение в духовното").

Трите части на Дао дзан (Съкровищница на Дао) са в сакрално съответствие с три ци (пневми, жизнени енергии) – на Небето, на Земята и на Водата, както и с три митологични области – на нефритовата чистота, на висшата чистота и на великата чистота, и представят три равнища "на саморазкриване на битието" (Е. Торчинов) и съответно три равнища на религиозно възрастване.

Основни в първата част на корпуса са произведенията на мистичния даоизъм ("Дао Дъ дзин", "Джуан-дзъ", "Ле-дзъ") Основен компонент на втората част е трактатът "Тайпин дзин". Третата част съдържа предимно алхимични и окултни книги. Всяка от частите на корпуса включва и книги в други жанрове и съчиненията са класифицирани в 12 рубрики: основни писмена, духовни формули, нефритови заклинания, одухотворени чертежи, генеалогии и описания, заповеди и предписания, правила на етикета, практически методи, изкуства и технически прийоми, сказания и повествования, оди и химни, доклади и прошения.

През VІ в. към трите части на канонизираната литература се добавят четири приложения: към първата част се прилага "Великото съкровено", главно коментари към "Дао Дъ дзин", към втората част – "Великото равновесие", предимно коментари към "Тайпин дзин", към третата част – "Великата чистота", алхимични трактати, а четвъртото приложение, "Правилното единство", представя литература на школата Пътят на Небесните наставници. Даосите приемат повечето книги като плод на откровение.

Към края на ІХ в. голяма част от книгите на корпуса се оказват вече изгубени, част от тях са унищожени. В началото на ХІ в. Джан Дзюнфан подготвя издание на Дао дзан под названието "Драгоценна съкровищница на небесния дворец на Великите Сун" (по името на управляващата тогава династия), към него са добавени и нови съчинения.

След като почти всички канонични книги на даоизма са изгорени по време на управлението на монголската династия Юан, при династията Мин, по-точно в средата на ХV в., Дао дзан е събран отново и издаден под названието „Съкровищница на Дао от ерата на Правилното съединение”. Изданието включва 1432 съчинения, към които по-късно са добавени още 56, с което Дао дзан придобива окончателния си вид. При управлението на манджурската династия Цин (средата на ХVІІ в. – 1911 г.) се запазва само един автентичен екземпляр на корпуса, негово фототипно издание излиза в Шанхай през 1926 г.

Символи на даоизма