Даоската алхимия е мотивирана от стремежа към безсмъртие. Търсенето на „еликсир на безсмъртието” (дан) е част от традиционната древна култура на китайците, според описани случаи някои от първите китайски императори са полагали особени усилия да се сдобият с подобен „еликсир”.Началото на даоската алхимия е положено през ІІ в. от причисления към плеядата на безсмъртните крупен алхимик Уей Бо Ян, изложил идеите си в трактата „За единението на Триадата” (Цан тун ци). Различават се, както и в другите алхимични традиции, външна и вътрешна алхимия (уай дан и нъй дан).

Трактатът "Баопу-дзъ"

Авторитетно даоско съчинение, в което се разискват основанията на външната и на вътрешната алхимия, е трактатът „Баопу-дзъ” на Гъ Хун (ІV век; прозвището Баопу означава „прегръщащият пустотата”).

Целта на външната алхимия е да се получи андрогинен „зародиш на безсмъртието”, уникално съчетание на ин (сяра) и ян (живак). Вътрешната алхимия цели трансформация на човека, за да се роди той отново, вече съвършен и безсмъртен. Езотеричните инициационни актове се предшестват от комплекси психофизически упражнения, използвани като прийоми за овладяване на тялото и подчиняването му на „ци”, т. е. на скритите под телесна обвивка жизнени енергии. Характерно за даоските алхимици е, че подлагат себе си на строги хранителни ограничения, усвояват характерни медитативни пози, които имат символен смисъл (“костенурка”, “щъркел” и др.), овладяват дишането си докато стигнат до т. нар. „утробно дишане”. Всъщност цялата своеобразна аскетична практика е подчинена на възпроизвеждането на „утробно състояние” и в този смисъл периметърът на даоската алхимия е очертан от цел, напълно съзвучна с основната религиозна цел на ортодоксалната религия – възвръщането „в корена”, в Дао като майчино лоно.

Аскетизмът на даосите няма гностична окраска, защото в аскетичничните практики целта е не освобождаване от телесното, а неговото преобразяване и подчиняване на вече независимо от него начало, каквото е „ци”, жизнената енергия на човека.

Алхимичните школи се развиват предимно в Южен Китай, стремежът на тези школи е да поддържат равнището на „високата” алхимия, свързана с дълбинните основания на даоската религия. Най-авторитетни и представителни за „високата” алхимия са Маошанската школа и школата Линбао. „Ниската”, или популярна алхимия, е ангажирана предимно с това да изнамери „еликсир” (цинобърно хапче) на безсмъртието.