От ІІ в. в Китай прониква будизмът. Даосите са по-толерантни от конфуцианците по отношение на новата религия, но за тях тя е приемлива, доколкото Фо (Буда) може да се смята за въплъщение на Дао. Школата на Небесните наставници категорично се разграничава от будизма, но някои от по-късните даоски школи се оказват повлияни от него.

През ІV в. в Южен Китай се появяват две даоски школи, Шан цин (Висша чистота), по-известна като школа Маошан, и Лин бао (Духовна драгоценност), в които принципи, възприети от школата на Небесните наставници, се съчетават с окултизъм и алхимични възгледи и практики.

През V в. е оформен в първоначалния си вид корпусът от религиозна литература (Дао дзан).

В периода между ІV и VІ в. възникват редица месиански и утопични секти, приемащи за месия Лао дзюн или някого от неговите потомци от рода Ли, очаквани на Земята като спасители и основатели на утопично царство. Школата на Небесните наставници се разграничава категорично от тези сектантски движения.

Даоизмът се оказва благоприятна среда за трансформация на будизма в нова, непозната дотогава за индийския будизъм форма - съзерцателен (чан) будизъм.

След периоди на официализиране на конфуцианството и на значително влияние на будизма в средите на китайските управници даоизмът преживява разцвет по времето на династията Тан (618-907 г.). Танските императори обявяват себе си за произхождащи по род от Лао-дзъ и покровителстват даоизма. Във всяка префектура се издигат даоски храмове. В Дао дзан се включват нови съчинения, а в резултат на дейността на мисионери даоизмът се установява сред корейците и оказва съществено влияние върху менталитета на японците. Небивал разцвет преживява алхимията, която изкушава управниците със своите „еликсири на безсмъртието”. Ново явление в живота на даоизма е установяването на организирано монашество. Появяват се първите манастири (гуан). Мнозина монаси дават обет за целомъдрие в името на йерогамия с безсмъртните (шън жън). През този период се появяват религиознофилософските трактати „Ин-фу дзин” и „Гуан Ин дзин”, оказали съществено влияние върху развитието на даоската мисъл.

Наскален манастир, Шанси

Като цяло това е период, в който даоизмът се разпространява интензивно в цял Китай и е доминиращият израз на религиозността на китайците. Средновековният разцвет на даоизма продължава и при династията Сун (960-1279 г.). Както при танските императори, така и при тези от династията Сун даоските духовници (дао ши) оказват съществено влияние върху социалния и политическия живот. Сунските управници покровителстват ортодоксалния даоизъм, представен от школата на Небесните наставници. Дао дзан е оформен в своя по същество окончателен вид.

През ХІІ в. представителите на династията Сун създават идеологема за произхода си от небесни божества. През същия век възникват даоските школи Учение за Великото Единно (Тай И дзяо) и Учение за Истинното Велико Дао (Джън Да Дао дзяо), утвърдили се като влиятелни, но прекратили съществуването си през ХIV в. Най-влиятелната школа от ХІІ в., приобщила широки кръгове вярващи и запазила се до наши дни като основната школа в Китай, е Учението за Съвършената Истина (Цюан джън дзяо), основана от Ван Чунян.

При династията Мин (1368-1644 г.), след монголското владичество, се създават отново условия за плодотворен живот на даоизма. Разширява се влиянието на школата Учение на Съвършената Истина. Нов подем преживяват алхимичните школи. Издаден е каноничният корпус Дао дзан в завършения си вид.

С обединението на китайските земи северните и южните школи си влияят взаимно и определени техни нагласи се синтезират, а нерядко и синкретизират. Все повече се проникват взаимно даоистки и будистки принципи, а и фолклоризирането на даоизма става важен фактор за чувствително изменение на първоначалния му облик.

След установяването на Китайската народна република школата Пътят на Небесните наставници премества центъра на своята дейност на Тайван, а понастоящем в Китай най-широко разпространение има школата Учение за Съвършената Истина (и по-специално подшколата Лунмън).

Свещени места на даоизма

1. Родното място на Лао-дзъ в древното царство Чу.

2. Мястото при планината Чун нан, където според преданието Лао-дзъ е разкрил съдържанието на "Дао Дъ дзин" пред граничния стражник Ин.

3. Мястото, където през II в. е основана школата Пътят на Небесните наставници.

4. Мао шан (планината Мао), където са получени маошанските откровени знания, записани през IV в.; поклоннически център.

5. Тигровата и Драконовата планина (Лон-ху шан) - свещена планина, център на школата на Небесните наставници и на подшколата Чън-и; поклоннически център.

6. Чинчън шан в Чънду, манастирски комплекс на Чуан-чън; поклоннически център.