Школата Учение за Съвършената Истина (Цюан Джън дзяо) е създадена през втората половина на ХІІ в. в Шандун (на Шандунския полуостров) от Ван Чунян, преселил се тук от родната си провинция Шънси. Той формулира основните доктринални принципи на школата и поставя началото на организирано литургично служение в съгласие с тези принципи. Животът на монасите е регламентиран строго с уставни правила, а за миряните се запазва възможност даоските принципи да бъдат съчетавани с прояви на фолклорна религиозност. В принципите на школата се интегрират в преобразен, „даоизиран” вид някои будистки принципи.

Основният източник на идеите на Ван Чунян е книгата „Ин-фу дзин” (Книга за единението на скритото), в центъра на учението му е възгледът за единение на Дао в сърдечен център (син) на човека. Начинът, по който се интерпретират идеите на „Ин-фу дзин” и се формулират методите на религиозен живот, показва интегриране на определени нагласи на медитативния будизъм, както и на неоконфуцианството.

Ван Чунян формулира петнадесет основни принципи на учението и на религиозния живот на новосъздадената общност, образуващи три смислови центъра: пет принципа регламентират начина на религиозен (монашески) живот, пет са съсредоточени около медитацията, и пет – около пътя на съвършеномъдрия. Регламентират се изисквания за организиран общежителен живот в манастирите, отдаден на съзерцание и постигане на хармония. Но, верен на идеята за вътрешно и външно пътуване, даосът следва да извършва и „облачни” странствания на различни места, изпълнявайки мисията за наставничество (както и при другите даоски школи, прозелитизмът не е популярен). Даосът може да живее известно време и като отшелник, когато смята, че това е необходимо за неговото самоусъвършенстване. Всички следва да изучават свещени книги, за да живеят според предписаните от тях принципи, като особено важни се посочват „Дао Дъ дзин”, „Ин-фу дзин”, „Книга за чистотата и покоя” (Цин дзин дзин), както и махаяна-будистката „Сутра на сърцето на съвършената мъдрост” (Праджнапарамита хридая сутра) и конфуцианската „Книга на синовната почтителност” (Сяо дзин). Регламентира се като приоритет на дао ши (даоските духовници) приготвянето на лечебни средства, с които да помагат на другите за изцеление и за дълголетие. Всички тези средства са подчинени на стремежа към единение с Дао (дун хъ дао бан), възможно с просветлено сърце и при наличието на воля за единение, то променя решително отношението на адепта към другите – той се отнася към тях като към самия себе си.

Радикалното обръщане на перспективата на духовния взор при единението с Дао прави възможни следващите „стъпки” във възхождането на даоса:

• съзерцателно самовглъбяване (даоската медитация се определя като истинна и се различава както от свързаната с определена поза, зазен, чан-будистка медитация, така и от проповядваната от неоконфуциански кръгове „седяща” медитация);
• съсредоточаване в сърцето (концентриране в сърдечния център), което прави възможно преодоляването на опозицията външно-вътрешно и на неистинното различаване, осъществявано от абстрахиращата (от единното) мисъл;
• трансформация на разумната човешката природа (син) до нейното просветляване и хармонизиране;
• просветляване и хармонизиране на жизнените начала (ци) у човека (на пет ци, съответни на петте стихии-начала);
• свеждане човешката същност и на жизнените енергии на човека към изначална простота;
• път на съвършеномъдрия (шън дао), който означава живот за другите в съответствие с постигнатото от адепта вътрешно единство и простота;
• преодоляване на „трите свята” (преодоляване на абстрактно различаващото мислене, на егоцентричната аз-ност и на желанията, или – преодоляване на вътрешните форми, включително и аз-формата на самосъзнанието; преодоляване на привързаността към обектите, или преодоляване на външните форми; постигане и преодоляване на пустотата, т. е. на отсъствието (у, или, в будистката терминология шуня) като същината на всяко нещо, или преодоляване на отсъствието на форми), за да се достигне състояние, описвано като “сфера на нефритовата чистота” и безсмъртие. Тогава безсмъртният (със своето преобразено тяло) обитава свръхтелесното и непространствено „тяло на закона” (фа шън; в будизма махаяна - абсолютното тяло на Буда, или дхармакая), а това е резултат на единението с Дао;
• и накрая, адептът, възвисил се до тази степен на религиозен живот, вече е отвъд суетността на света (идеалът е той не да се откъсне физически от света, не да пренебрегне света, а да бъде в света, но да не е от него и да е независим от него) (посочените степени се привеждат по: Е. А. Торчинов. Даосизм. С.-Пб., 1998, с. 370-375). Това дава възможност представата за безсмъртието, така както тя се подразбира във формулираните от Ван Чунян принципи, да бъде тълкувана в корелация с махаянабудистките възгледи за нирвана.

Адептите на школата почитат седем съвършени хора (безсмъртни, сян жън) като образци в постигането на безсмъртие:

• Ма Юй, или Ма Данян е най-близкият съмишленик на Ван Чунян и приет за втори патриарх на школата; основател е на подшколата Юсян (Срещи с безсмъртните);
• Сун Буър, или Сун Циндзин е съпруга на Ма Юй, която се отделя временно от своя съпруг, за да се отдаде на аскетичен живот, основателка е на подшколата Циндзин (школа на Яснотата и Покоя);
• Цюй Чу-дзъ, или Цюй Цанчун, основател на подшколата Лунмън (школа на Драконовите порти);
• Тан Чудун, или Танджън, основател на подшколата Нан У (школа на Южната Пустота);
• Лю Чусян, или Лю Чяншън, основател на подшколата Суйшан (школа на планината Суй);
• Ван Чуи, или Ван Юйян, основател на подшколата Юшан (школа на планината Ю);
• Хао Датун, или Хао Гуаннин, основател на подшколата Хуашан (школа на планината Хуа).

Като цяло школата Учение за Съвършената Истина ясно заявява готовността си да интегрира принципи на трите религии – даоизъм, будизъм и конфуцианство. В рамките на школата се очертават различни тенденции, отливащи се в принципите на няколкото основани подшколи.

По-мобилна по структурата си и по-адаптивна, школата „Учение за Съвършената истина“ заедно със своята подшкола Лунмън заема лидираща позиция в Китай и понастоящем е най-широко разпространената в страната даоска школа, особено след изселването на ядрото духовни лидери на школата Пътят Небесните наставници на Тайван.

Даоски ритуал Луо тян да джао в Хонг Конг

подшкола лунмън

Лунмън („Драконови порти“) се утвърждава като най-влиятелната подшкола на школата Учение за Съвършената Истина, включително и в днешен Китай. Първоначално нарича себе си „школа на златния лотос” (лотосът символизира сърдечния център в будистката традиция). Основателят на тази подшкола, Цюй Чу-дзъ (Цюй Цанчун, 1148-1227), е авторитетна фигура, даоски наставник при двора на Чингисхан. Той създава в Пекин централния манастир на Лунмън, манастира на Белите облаци, и привлича множество привърженици. Скептично настроен е спрямо алхимичните практики и смята, че монашеството е идеалът за живот на даоса. Понастоящем именно тази школа е задава нормите на монашеския живот на даосите в Китай.

В манастира на Белите Облаци, Пекин