Първата форма на религиозен даоизъм и основната ортодоксална школа в историята и съвременния живот на религията. Школата, наричаща себе си Пътят на Небесните наставници (Тян ши Дао), а по-късно Пътят на Истинното Единно (Джън И Дао), е основана в средата на ІІ в. от Джан Дао-лин. Той обявява себе си за Небесен учител (наставник), оставен от Лао-дзъ за негов наместник на земята. Джан Дао-лин и неговите последователи вярват в придобилата популярност легенда за второ пришествие на Лао-дзъ на земята, случило се през 145 г. Тогава Джан Дао-лин приел дадено от Лао-дзъ откровение и посвещение в наместничество и свещеноучителство.

Духовният контекст, в който се полага началото на организираната, институциална форма на религиозен даоизъм, се определя до голяма степен от популярността на идеите, изложени в съчинение от ІІ в. под названието „Тайпин дзин (Книга на Великото равенство)". В книгата се разгръщат основни идеи за Дао като живоначален източник на всичко, основа на безсмъртието и на превръщанията на всяко нещо във всяко друго, в съзвучие с идеите, познати от философията на Джуан-дзъ и Дао Дъ дзин. Представен е своеобразен модел на социална онтология, основан върху принципите на равенство и хармония. „Тайпин" се представя като съвършено състояние на „ци" или, иначе казано, жизнените енергии - то е отнесено към митологична древност и се тълкува като модел на вътрешноорганизирано и хармонично цяло, в което всяка част (всеки човек) е на собственото си място и при което човекът не страда. В „Тайпин дзин" се появява и фигурата на Небесен учител като божество, даващо откровение, а Поднебесната се управлява според принципа „у-уей".

Джан Дао-лин полага в основата на религиозната доктрина откровени от Лао-дзъ принципи за Поднебесна, организирана чрез три йерархично подредени начала или жизнени енергии (ци), появяващи се при разгръщането на Дао – на Небето, на Земята и на Водата. Ци на Небето е „Съкровена", ци на Земята е „Изначална", ци на Водата – „Първоначална". Всяка от тези сфери се управлява от Небесен наставник и тримата върховни наставници управляват своеобразна „небесна бюрокрация" така, както трите „ци" управляват пневмите в човешкото тяло (24 на брой).

Тези представи определят начина на организиране на религиозната общност. Начело на нея стои Небесен наставник (с титлата тян ши), самият Джан Дао-лин, негови „подгласници" са синът му, Джан Хън (с титлата „съ ши") и внукът му, Джан Лу (с титлата „си ши"). Тройката наставници е начело на „небесната бюрокрация" – земите на даосите (в днешната провинция Съчуан) са разделени на 24 окръга, начело на всеки от които стои виночерпец и съвет от 24 управници (12 мъже и 12 жени). В първите обстойни изследвания на даоската религия, направени от Кристофър Скипър при полеви изследвания на Тайван, се посочва още, че всеки от управниците има на служба 240 армии от 2400 генерали, 24000 офицери и 24000 войници – или, иначе казано, строго организирано „войнство" от духове.

В религиозната общност пълноправно участват мъже и жени. Всички преминават през три равнища на инициация. Първата инициация се извършва на 7-годишна възраст, като неофитът приема обет да различи изначално пребиваващата у него пневма или жизнена енергия (ци) на Лао дзюн (Владиката Лао) и моли получи регистър като едно от децата на предводителя на Небесното войнство (Небесния наставник).

Всеки встъпващ в общността внася като лепта пет крини ориз, залог за обещаното „небесно съкровище" (или лин бао – „духовна драгоценност"). Оттук идва другото ранно название на школата - „У доуми Дао" (Пътят на петте крини ориз). Встъпващият в общността получава като удостоверение за принадлежността си към нея регистър на един или няколко конкретни предводители на духовното войнство, които може да призовава и които са по природата си „преднебесни духове" (тълкуват се като духове-покровители и същевременно като личностни проекции на вярващия, поради което той може да бъде техен повелител). От преминалите първата степен на посвещение се изисква да спазват 5 заповеди: да не убиват, да не крадат, да не прелюбодействат, да не употребяват алкохол, да не лъжат.

При следващата степен на посвещение, в юношеска възраст, удостоверявана с предоставян на адепта „регистър на десет генерали", той вече има възможност сам да създава духове-покровители от своята „ци", т. е. възвисил се е до независимост от телесното и може да го подчинява на жизнената си енергия; умножава се броят на заповедите, които е задължен да спазва.

При третата степен на инициация, осъществявана в зряла възраст, вярващият получава регистър на 75 генерали: за жените те са „Висши духовни сили" (шан лин), а за мъжете – „Висши безсмъртни" (шан сян). Бракът получава сакрален смисъл, защото „шан лин" и „шан сян" се съчетават, 150-те духа на мъжа и на жената стават хармонично единни; встъпилите в брак даоси смятат себе си за ученици на истинното единство. Култът има езотеричен „пласт" (хъ-ци), свързан именно със стремежа да се постигне хармония, съзвучие (хъ) на женските (ин) и мъжките (ян) енергии (ци). Този пласт от култа е достъпен само за посветени, в противен случай е възможна профанизация (явление, наблюдавано в тантризма; нерядко се този аспект на култа се квалифицира като сексуални практики, но в средите на привържениците на школата подобна профанизация е недопустима).

В религиозната общност се установява йерархия на духовенството и духовниците получават регистри различни от тези, предназначени за миряните. Литургичното служение в тази школа изключва по принцип почитането на божества от фолклорната традиция, категорично отрича кръвните жертвоприношения, не приема почитането на предци (характерно за конфуцианския култ). Смисълът на литургичните действия е съдействие на вярващите под наставничеството (свещеноучителството) на духовниците (дао ши) в осъществяването на стремежа към единение с Дао. В традициите на общността се вгражда специфичен култов компонент: адептите от тази школа призовават и визуализират в медитация първите трима Небесни наставници от рода Джан; своя съвременен Небесен наставник, неговия баща и дядо, а също и своя непосредствен религиозен наставник и неговия баща и дядо. Титлите на тримата небесни наставници се запазват в по-нататъшния живот на школата.

Школата се утвърждава като ортодоксалната форма на даоска религия. По отношение на нея общността „Тайпин дао", известна като инициатор на тайпинското въстание, или въстанието на „жълтите забрадки", поставило си за цел да утвърди утопично „царство на Жълтото Небе", е сектантска. Ортодоксалният даоизъм категорично отрича постулатите и практиките на сектантските движения, според привържениците на Небесните наставници не е възможно повторно пришествие на Лао-дзъ в същия облик, правомощията на свой наместник той е отдал на Джан Даолин.

В съвременния живот на даоската религия школата остава по-консервативна в сравнение с по-късно възникнали школи, склонни към реформаторство, включително и в посока към сближаване с популярни религиозни вярвания.