Дъ е сила на Дао, блага сила, добродетел (добротност) като онтологично съвършенство. В числово-онтологичния модел на „Дао Дъ дзин” изразява диадата (неопределена диада): „Дао ражда едно, едно ражда две…” (“Дао Дъ дзин“, 42). Дъ е първата „другост” (спрямо едното, т. е. спрямо самоопределилото се като едно Дао), чрез Дъ Дао се разгръща „извън” себе си. Дъ е носител на собствената качественост на всяко нещо, на неговата пределност, за да бъде то самото, в собствената си съвършена (определена) природа. В този смисъл Дъ е добродетел, битийна добротност, собствена качественост. Изворното значение на Дъ е напълно сходно с изворното значение на добродетелта като онтологично съвършенство в античната гръцка философия, по-специално в платонизма.

Собствено етическите, морални импликации на термина не само в европейската му интерпретация, но и в по-късната китайска философия, ограничават значението му, като го свеждат до един, при това производен аспект. Според казаното в „Дао Дъ дзин” Дао ражда, а Дъ откърмва и пази всичко. На битийното равнище на Дъ се установява изначалната взаимност на Ин и Ян и при разгръщането на битийния ред в множеството на съществуващото (опосредствано от Ци като третото равнище на висшата триада) диадата Ин-Ян се осъществява като хармонично, съразмерно единство на ин и ян (ин-ци и ян-ци).